Същността на вярата
Всеки ден постоянно упражняваме вяра. Деветдесет и девет процента от всяко вярване или ценност, които имаме, се дължат на вярата. Вярата е най-съществената част от нашия живот.
Например, да кажем, че се разболеете. Отивате на лекар, чието име не можете да произнесете и чиято диплома никога не сте проверявали. Той ви дава рецепта, която не можете да прочетете. Носите я на фармацевт, когото никога досега не сте срещали лично и той ви дава химични съставки, които не можете да разберете. След това си отивате у дома и вземате таблетките съгласно инструкциите върху опаковката. През цялото време се доверявате с искрена вяра. Вярата също е най-съществената част от християнския живот. Думата вяра се появява 232 пъти в Библията.
Какво е вярата?
Първо, мисля, че ще е полезно да ви кажа какво не е вярата:
- Вярата не е емоция, т.е. да имате положителни чувства към Бог.
- Вярата не е сляп скок в неизвестното, въпреки фактите.
- Вярата не е универсална сила, която владеете и която ви позволява да получите нещата, които искате в живота (т.е. не е като силата в „Междузвездни войни”… „Люк, използвай силата!“)
За съжаление, тези идеи за вярата се поучават в наши дни дори в някои църкви.
Ханк Ханеграаф в своята книга „Християнство в криза” разказва историята на Лари и Лъки Паркър, които не давали инсулин на болния им от диабет син, тъй като им казали, че само ако имат вяра (само ако използват силата), тогава той ще се изцели. Трагично, но синът им изпаднал в диабетна кома и починал. Вместо да направят погребение, те организирали възкресенска служба, вярвайки, че ако имат достатъчно вяра, тоест, ако кажат правилните неща и просто вярват достатъчно силно, без да показват никакви знаци на съмнение, тогава силата на вярата ще върне обратно сина им от мъртвите. Лари и Лъки Паркър по-късно са обвинени и осъдени за непредумишлено убийство и малтретиране на дете. Защо? Защото имали погрешно разбиране за вярата.
Евангелията в Новия Завет (Матей, Марк, Лука и Йоан) показват, че учениците също често са объркани относно вярата. Въпреки това, те са достатъчно мъдри да питат Исус за това. В Лука, глава 17 можем да видим учениците да молят Исус да им „придаде“ вяра. И ето какво им отговаря Исус:
„Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала”. Отговорът на Исус е интересен. Забележете, че той не казва някои от нещата, които сме свикнали да казваме в църквата. Исус не казва: „Просто трябва да опитваш повече”. Нито пък казва: „Само трябва да вярваш”. Отговорът на Исус разкрива важна истина за естеството на вярата. Синаповото зърно е най-малкото от всички семена. Исус използва този факт, за да илюстрира, че не размерът на вашата вяра е важен. По-скоро… силата на вярата се дължи на надеждността на нейния обект, а не в това колко уверени можем да бъдем.
Нека илюстрирам какво имам предвид. Представете си, че стоя на брега на езеро в началните седмици на зимата в североизточната част на Америка. Езерото е замръзнало на повърхността с много тънък слой лед. Изпълнен с вяра и увереност, аз правя стъпка, за да мина по новосформирания слой лед. За съжаление, въпреки че съм изключително уверен и „пълен с вяра”, резултатът е студен, мокър шок. Докато ледът е тънък, няма значение колко вяра имам. Ледът не е надежден.
Сега си представете, че съм на брега на езерото няколко месеца по-късно, когато студената зима е в стихията си. Ледът сега е дебел около метър и аз пак искам да стъпя върху него. Заради миналите преживявания съм невероятно внимателен, докато обмислям възможността да стигна до другия бряг на езерото. Не съм сигурен дали ледът ще ме издържи. В крайна сметка, преди не успя. Въпреки че съм изплашен и имам „по-малко вяра”, отколкото съм имал преди, най-малката колеблива стъпка е възнаградена от усещане за твърда повърхност. Каква е разликата? Обектът е по-надежден.
Истина е, че силата на вярата се крие в надеждността на обекта. Само че…
Степента на вярата, която човек полага в един обект е право пропорционална на познанието за този обект.
Например, помислете за мъж, който се страхува от летене. Когато пристига на летището, първото нещо, което прави, е да си купи застраховка от специално създадената за това работеща с монети вендинг машина. Закопчава си колана двадесет минути преди излитането на самолета и внимателно слуша рутинната „информация при спешни случаи”. Той няма вяра в способността на самолета да го заведе до неговата дестинация. Обаче докато пътуването напредва, пътникът започва да се променя. Най-напред откопчава колана си, след това обядва и много скоро започва да говори със седящия до него пътник и да се шегува. Откъде идва промяната? Какво се е случило? Има ли повече вяра на 11 000 метра надморска височина? Разбира се, че не. Колкото повече той научава за обекта на вярата си – самолета, толкова повече вяра упражнява в този обект.
Същото е с християнския живот. Колкото повече научаваме за Господ, толкова повече вяра можем да положим в него. Научете се да живеете въз основа на фактите в Божието Слово вместо въз основа на чувствата си. Прекарвайте време, четейки Библията, изследвайки я и молейки Бог да ви покаже повече от това кой е той. Има много места, с които можете да започнете. Псалми 145, 146 и 147 са три чудесни глави, описващи кой е Бог. Докато минавате през цялата Библия, молете се Бог да ви разкрие повече от себе си и обръщайте внимание на начините, по които иска да му се доверявате. Във всяка ситуация, в която попадате, питайте Бог: „Кое е онова нещо, което искаш да знам за теб, за да ти се доверя в тази ситуация?”. Обърнете се към Библията и станете ученик на Бога и взаимоотношението му с вас!
Д.Л. Муди веднъж казал: „Преди имах навика всеки ден да се моля на Бог да ми даде вяра. Един ден прочетох Римляни 10:17, където се казва: „Вярата идва от слушане, а слушането от Божието слово”. И така, започнах да чета моята Библия и оттогава вярата ми расте.“