NachalosBog.bg

Не задържай дъха си

Как да останем близо до Бог…


Когато за първи път започваме връзка с Христос, ние често преминаваме през фаза на меден месец. Нашите взаимоотношения, нашето общение с Бог е възстановено. Нашите грехове са опростени. Всичко е страхотно.

И това е невероятно.

Но в един паднал свят невероятното не е съвършено. И не минава дълго време, докато меденият месец свърши. И виждаме, че сме взели значителен багаж в отношенията си с Христос.

Бог ни е дал ново сърце, нова мотивация, нова посока, но нашето старо его не се е променило по време на медения месец. То просто се е криело в гаража.

К. С. Луис е казал: „Ще познаеш силата на вятъра, само когато се опитваш да вървиш срещу него.“

Луис всъщност е казал, че узнавате силата на греха, само когато се опитвате да го спрете. Сега, когато като вярващи се опитваме да ходим с Бог, ние за първи път започваме да се борим с греха и вината.

Когато бях млад християнин, първото нещо, което знаех, че трябва да се промени, беше моят език. Постоянно ругаех. Не можех да кажа изречение, без да псувам. Спомням си, че отидох на първото си изучаване на Библията и осъзнах, че никой не използва любимите ми думи. Разбрах, че трябва да се променя. И го направих.

Тук обаче идва и илюзията. Всеки може да промени лошия навик. Всеки може да направи новогодишно обещание. Мога да спра да карам кола с превишена скорост. Но да промениш яростта на пътя, гнева, нетърпението. Тези неща са по-дълбоки проблеми.

Мисля, че когато започваме да растем в светост, осъзнаваме, че отвъд повърхностното поведение отдолу има по-дълбок грях. В този момент осъзнаваме, че сме се сблъскали с неща, които са твърде трудни за нас. В този момент осъзнаваме, че не можем да се трансформираме. Това обаче не ни пречи да се опитваме.

Знаете ли, мисля, че всички ние имаме едни и същи основни стратегии по отношение на справянето или покриването на нашия грях. Първо, правим повече опити. Полагаме повече усилия. И когато това не свърши работа, подсилваме волята си с обети и обещания. „Никога повече няма да го направя. Никога повече няма да го направя.“

След това го правим отново. Тогава преминаваме към рационализация и отричане. Мисля, че нашето объркано мислене в случая е: „Знаеш ли, ако официално не е грях, ако буквално не е грях, тогава значи не е грях.“ Или „Ако някой друг ме е накрал да го направя, значи не е грях“.

Е, това не винаги става и затова често изпадаме в някаква себеомраза. Тогава, кой има нужда от Исус, за да умре на кръста, когато можем да разпънем себе си? И така ние се самонаказваме: „Идиот, защо го направи отново?“ Предполагам, че някак си имаме чувството, че сме в състояние да платим наказанието за нашите собствени грехове.

В този момент цялата радост, цялата жизненост от християнския живот се изчерпва.

Нашето ходене с Бог не е нищо повече от контролиране на греха. Просто се движим по течението. В Йоан 10:10 обаче Исус казва: „Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно”. Наистина има изобилен християнски живот.

Сега, когато сме вярващи, изповедта е Божието решение за нашия грях. Има три важни неща за изповедта. Първото е най-трудно. Не защото е толкова трудно, а защото е чуждо за нас. Това, което трябва да направим, е когато сме съгрешили или по-скоро, когато се чувстваме осъдени за греха, трябва да спрем... и да се съгласим с Бог, че това, което сме направили, е грях. В 1 Йоан 1:9 се казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда”.

Второ, ние се съгласяваме, че това, което Исус направи на кръста, заплати наказанието за този грях. И трето, ние се съгласяваме да се отвърнем от този грях и да се върнем към Бог, което наричаме покаяние.

Помислете за процеса, през който сте преминали, когато отидохте при Христос! В даден момент осъзнавате, че сте имали проблем с греха. Например, нека да кажем, докато ловя риба и умът ми започва да блуждае. Да кажем, че забележа жена, чийто бански костюм едва я покрива. Сега, в един момент ставам осъден за моя грях… че съм пожелал. Добре, сега имам няколко възможности. Мога да го рационализирам. „Хей, аз съм просто човек. Какво мога да направя?“

Или мога да го оправдая: „Хей, че аз не съм извършил прелюбодеяние или нещо подобно.“

Мога също да обвиня: „Какво прави тя тук облечена така?“

Или мога да призная. Мога да се съглася с Бог, че това, което съм направил, е грях. „Господи Исусе, аз пожелах… в сърцето и в ума си. Прости ми!“ Съгласявам се, че Христос е платил наказанието за този грях. „Господи, благодаря Ти, че си платил наказанието за моя грях. И съм съгласен да се отвърна от него. Господи, не искам да бъда похотлив. Искам да живея чист и свети живот.“

Това е процесът на изповед. Правим го ежедневно, правим го всеки час, толкова често, колкото грешим.

Изповядайки греха си, ние сме очистени от него. И нашето общение с Бог е възстановено. И това трябва да ни кара да се чувстваме доста добре, нали? Искам да кажа, това е като да си поемеш дълбоко въздух. Чувството би трябвало да е прекрасно. Но имаме още един проблем и той е следният.

Как ще предотвратим отново да се върнем към същия грях отново и отново?

Мисля, че като християни всички ние осъзнаваме, че имаме вечен живот и че сме простени за нашите грехове. Но мисля, че много пъти забравяме, че Божият Дух живее в нас. Не сме оставени сами да следваме Исус с нашите собствени сили и усилия.

Светият Дух желае да ни води, да ни насочва и да ни дава сила, да ни мотивира. Всъщност в Ефесяни 5:18, Бог действително ни заповядва. Той казва: „изпълняйте се с Духа”. Сега, това е партньорство, в което ние участваме. Божията роля е да ни води, насочва и подсилва. Нашата роля е двойна. Първо трябва да пребъдваме. Да пребъдваме е дума, която Исус използва, а буквално означава Исус „да бъде като у дома си” във вас.

Нашата отговорност е да позволим на Исус да бъде у дома си в нас през целия ден. А това означава да си толкова близък с Него през целия ден, колкото е възможно.

Това означава, че не се молим само веднъж на ден, но се молим през целия ден. Това означава, че всеки път, когато видим нещо, благодарим. Благодарим през целия ден. Хвалим Бог през целия ден, когато има нещо, за което искаме да хвалим Бог. Просто го хвалим. И изповядваме греха, когато той дойде в нашия живот и се чувстваме изобличени от Духа, докато не го изповядаме. Докато благодарим, хвалим, изповядваме и се молим, ние оставаме близки с Бог през целия ден.

Ние пребъдваме в Него и в резултат на това Духът е напълно свободен да ни даде сила и да ни въздейства.

Второто е да разчитаме на Бог. Забелязахте хората, които непрекъснато се разхождат с бутилките си с вода или чашата си с кафе. През целия ден, всеки път, когато имат нужда, отпиват.

Това е нещо като механизъм на доверие. Ако са самотни, отпиват. Ако се страхуват, отпиват. Ако трябва да се замислят, отпиват. Винаги, когато усещат нужда. Те са жадни в собствения си живот и отпиват. И това, което означава да вървиш в крак с Духа, е да приложиш този механизъм на доверие към Бог.

А това означава, че през целия ден, по всяко време да чувстваме нуждата. „Господи, дай ми мъдрост. Господи, сега ми трябва сила. Господи, не знам какво да правя. Господи, дай ми напътствие.“

Когато разчитаме на Бог и оставаме толкова близки, колкото е възможно с Него, Божият Дух е способен да ни води, насочва и подсилва.

Е, говорихме за много неща тук. И искам да си припомните какво сме казали. Така че ще използвам илюстрацията на дишането, става ли? Когато дишате, издишвате и вдишвате.

Издишване и вдишване

Издишването е като изповед. Издишване на лошия въздух. Запомнете, изповедта включва три неща. Съгласявате се с Бог за греха си. Съгласявате се, че Христос е платил наказанието за този грях. И се съгласявате да се отвърнете от този грях в покаяние. Това е издишване, издишването на лошия въздух. Нали така?

Вдишването наистина разчита на силата на Светия Дух. Тоест, вие се доверявате на Божия Дух да ви води и ръководи. Вярвате, че Бог ще направи това. И тъй като Бог ни заповядва да бъдем изпълнени с Духа, можем да му се доверим, че ще го направи.

Така че, когато вдишваме, казваме „Господи, моля те изпълни ме, моля те подсили ме, моля те насочи ме. Доверявам Ти се, че ще го направиш“.

Така че ние вдишваме и издишваме. Изповядваме и разчитаме на Божия Дух. Точно като дишането, това не е нещо, което правите веднъж на ден. Това е цял ден. Така правите това през целия ден, вдишвайки и издишвайки. Когато има грях, ние издишваме (изповядваме) и вдишваме (доверяваме се на Божия Дух да работи в живота ни).

Първоначално може да изглежда малко странно, но повярвайте ми, за кратко време ще бъде толкова естествено, колкото… дишането.

Бог ни е създал за нов живот. Такъв, който е свободен от силата на греха и пълен с близост с Него.

Една последна илюстрация. Представете си, че се опитвате да се потопите във вода с празна кислородна бутилка. Вие сте потопени под тежестта на цялата тази вода, напълно откъснати от снабдяването с кислород. Ето защо е толкова важно да се използва силата на Светия Дух чрез духовно дишане. Без него ние сме откъснати от духовните ресурси, от които се нуждаем, за да живеем християнския живот. Самата тежест на собствения ни грях и човешките ограничения надделяват. Те ни смазват и ние не можем да ги поддържаме. Но Светият Дух може да ни отведе до чудесни нови места, за които никога не сме знаели, че съществуват. Всичко, което трябва да направим, е да дишаме.