Необходимо ли е водното кръщение?

Йоан 1:12 обяснява какво е нужно, за да бъдем християни. „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име“. Думата „вярват“ в този стих е същата дума, която Йоан използва 99 пъти в своето Евангелие. И означава да имаш пълно доверие, да разчиташ напълно на Исус.

Цялата книга „Римляни“ показва, че човек започва взаимоотношение с Бог чрез вяра, чрез упование. Павел обяснява това надълго и нашироко в Римляни 2-4 глави (особено 4 глава), за да покаже, че Авраам е спасен и оправдан от Бог заради вярата му в Бог, а не заради обрязването му. В стих 2 Павел говори за обрязването като „дела“. Ако Авраам е оправдан пред Бог заради обрязването си, тогава той има нещо, за което да се похвали (4:2), но не и пред Бога. Бог приема хората и ги въвежда във взаимоотношение със себе си въз основа на тяхната вяра: „[...] Вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия“ (4:5).

Има духовно кръщение, което е част от спасението. Когато повярваме в Бог, ние сме кръстени в Христос (Римляни 6:3-4). Това е едно много истинско и духовно кръщение, така както да сме разпънати с него има духовен (а не буквален) смисъл (Римляни 6:5).

И докато всички вярващи в Христос трябва да изпълнят заповедта му за кръщението (Матей 28:19), то не е съществено за, нито равносилно на спасението. Спасението е по благодат чрез вяра (Ефесяни 2:8-9, 1 Йоан 5:11-13, Йоан 3:16, Лука 7:50, Римляни 10:9-10, Деяния 16:30-31, Римляни 1:16,17, 2 Тимотей 3:15, 1 Петрово 1:3-5,9). Водното кръщение е външен израз на вътрешна промяна и очистване, които отъждествяват човек с тялото на Христос (Римляни 6:1-16).

Когото човек е кръстен във вода, това е отъждествяване с тялото Христово – свидетелство пред другите, че този човек вярва в Христос и му принадлежи. Не кръщението е, което спасява, а вярата в Христос. Подобно на излизането ни отпред при амвона, когато ни се представя благовестието. Не вървенето по пътеката между редовете е онова, което спасява човека, а вярата му в Исус. Водното кръщение или публичната изповед е признаване на онова, което вече е станало истина за този човек – че той/тя вярва в Исус. В Йоан 15 глава, както и на други места, се казва, че Исус заживява в нас в момента, в който ние повярваме. Голяма част от Писанието говори за неговото идване в живота ни (Римляни 8:9-10), когато повярваме в него.

От момента, в който приемем Христос, ние сме кръстени от Светия Дух. 1 Коринтяни 12:12-13 казва: „Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме“. А Ефесяни 1:13-14 казва: „В Когото и вие, като чухте словото на истината, т. е. благовестието на нашето спасение, в Когото, като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух“. Римляни 8 глава също говори за Духа, който обитава в тези, които вярват.