×
ТЪРСЕНЕ
NachalosBog.bg

Мотивиращи причини да се молим

Знам, че молитвата е важна. Всички истински вярващи, които познавам, свидетелстват за жизненоважната роля на молитвата в живота им. Разбирам, че трябва да се моля, но…

Нека бъдем честни. Изглежда нашият мотив да се молим е ориентиран към резултата, просто да получим отговори. Молитвата изглежда като списък за пазаруване: „Отче наш, който си на небесата...дай ми, дай ми, дай ми!“. Това е така нареченият „пазаруване до припадък“ начин на молитва. Но някак си не виждам това като основната (и определено не е най-задоволителната) причина да се молим.

Започнах да изучавам как и защо Исус се моли и открих пет причини, които ни мотивират да се молим.

Молитвата изгражда връзката ни с Исус

Призвани сме да се молим, защото това е ключът към изграждането на нашата връзка с Исус Христос. Изслушайте ме - това е важно! Християнството не е основно правила. То е взаимоотношение.

Разбира се, Исус поставя правила, но ние не ставаме християни, защото получаваме правилата. Ставаме християни, защото получаваме Христос, който ни обича, умря за нас и живее в нас всеки ден.

Тогава това, от което се нуждая, е да изграждам близко взаимоотношение с него. Трябва да се науча да му позволявам да ме държи близо до себе си, да се грижи за мен, да посочва моите нужди (и как той ги задоволява). Трябва да му се покорявам и в същото време „отчаяно“ да се нуждая да разговарям с него.

В Ефесяни 3:14-19 Павел се моли „да разберете… що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне…“. „Да познаете“ в този пасаж е същата дума, използвана за интимната близост на съпруга и съпругата в сексуални отношения. Павел се моли да изпитаме този вид любов с Христос - не сексуална, а дълбока, близка, необезпокоявана. Толкова дълбока, че по-късно Павел казва, че „превъзхожда всяко знание“.

Един от начините да изпитаме тази връзка е чрез молитвата. Когато сме смирени и честни с Бога, ние сме на „негов терен“ по уникален начин. Рядко можем да бъдем по-близо до него, освен чрез молитвата. Когато се молим, можем да се молим да изпитаме неговата любов, да бъдем окъпани в нея, да се научим как да я показваме на другите, да ѝ позволяваме да проникне в сухите пукнатини и цепнатини на живота ни.

Мисля, че основната причина за дара на молитвата, е да се научим да получаваме, изпитваме и да отвръщаме на Божията любов в близка връзка с Него. Молитвата е едното място, на което Бог може да ни достигне (а ние си мислим, че е мястото, на което ние да достигнем Него!), да Му говорим и да Му служим. Затова Давид се моли така в Псалми 18:1: „Любя Те, Господи, сило моя“. Мисля, че основната причина за дара на молитвата, е да се научим да получаваме, изпитваме и да отвръщаме на Божията любов в близко взаимоотношение с него. Молитвата е един от начините, по които Бог може да стигне до нас (а ние си мислим, че е начин, по който ние да стигнем до него!), да ни говори и да ни води. Затова Давид се моли така в Псалм 18:1: „Любя Те, Господи, сило моя“.

Обратно в началото

Молитвата ни помага да побеждаваме изкушенията

Молитвата е важен инструмент, чрез който можем да побеждаваме грехове и изкушения. Може би няма друго преживяване в земния живот на Исус, което да е по-поучително от молитвата му в Лука 22:39-41. Лука представя обстановката в нощта преди Исус да бъде убит. Той и апостолите си тръгват от вечерята и се насочват към криволичещия път, който доста добре познават - към Елеонския хълм на Гетсимания. Исус знае, че го очакват големи изкушения – неговото арестуване, съд, бичуване, осмиване, отхвърляне и разпъване.

Загрижен за нуждата им от смелост, той им казва: „Молете се да не паднете в изкушение“. Какво има предвид? Просто, че противоотровата на поддаваето на изкушения като страх, обезкуражение и ужас, е молитвата. Молитвата ще укрепи тяхната треперлива вяра и смелост. Но как е могъл да знае това? Понеже и той се сблъсква със своята „тъмнина“. В следващите няколко часа го очакват обиди, жестоко бичуване и приковаване на кръст. Освен това, той трябва да поеме и всички грехове на света, включително и на тези, които сексуално злоупотребяват с деца, на серийните убийци и на всички хитлеровци на този свят. Можете ли да си представите ужаса, който е стягал гърлото му? Ще бъдем наивни да мислим, че на Исус не му минава през ум да прекрати мисията си и да потърси друг начин.

Какво прави той? Той дава пример точно с това, което казва на учениците си: моли се да може да победи изкушението. Лука казва, че неговите молитви са толков прочувствени, борбата му - толкова емоционална, че потта му се превръща в кръв, предзнаменувайки онова, което се случва на следващия ден. Той започва молитвата си с: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша…”. Накрая се изправя, завършвайки я със съгласие: „Обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде“. Молитвата е неговият начин за победа. Той се връща при учениците си и ги намира... заспали! Той им заръчва да се молят, а вместо това те следват мотото на студентите: „Когато си несигурен, поспи си!“. Той конфронтира умората и раздразнението им и казва отново (стих 46): „Молете се да не изпаднете в изкушение“.

Забележете, че той им заповядва това в началото на пасажа, след това им го демонстрира по средата и го повтаря отново в края. Когато се сблъскате с изкушение, МОЛЕТЕ СЕ! Това ще ви преведе през него. Вместо това обаче, ние често се молим едва след като сме му се поддали. Ами ако гледаме на молитвата като на нашата първа възможност Бог да ни даде смелост и сила преди да се изкушим? Ако се молим повече, ще се поддаваме по-малко!

Обратно в началото

Молитвата е съществена за разбирането на Божията воля

Молим се, защото така разбираме Божията воля. „Сега си дойдохме на думата”, ще кажете. Eто нещо, което може да чуете от християни: „Моля се за различните варианти и когато имам „мир“ за определен вариант, избирам него“. Но колко отдалечено е това схващане от Божието Слово! Със сигурност молитвата е съществена за разбирането на Божията воля, но не защото ни дава мир. Нека ви покажа колко погрешно е това схващане.

Веднъж попитах една група вярващи: „Колко от вас сте споделяли своята вяра и сте свидетелствали за Исус на други хора? Точно преди да споделите на някого за вярата си, което със сигурност е Божията воля, колко от вас сте усещали този топъл „мир“ от Бога? Вдигнете си ръцете. Хммм. Няма вдигнати ръце? Вместо това не сте ли били уплашени и нервни? Може би дланите ви са били изпотени? Да му се не види, дори косата ви е била изпотена! Но сте го направили, защото сте знаели, че това е Божията воля, нали?“. Истинската воля на Бог често пробужда плашещи, а не топли чувства. Но почакайте! Как точно молитвата ни помага да разбираме Божията воля? Исус отново ни показва в Евангелието на Лука. Прочетете Лука 6:12-16. Тук той се моли цяла нощ, за да избере една специална група измежду хилядите, които го следват, която група сега познаваме като дванадесетте апостоли.

Как помага молитвата? По начина, по който Джон Уесли описва: „Откривам, че основната функция на молитвата, когато търсим Божията воля, е да доведе моята собствена воля до състояние на непредубеденост. След като волята ми вече е непредубедена относно съответния въпрос, откривам, че Бог предлага на ума ми причините защо трябва или не трябва да следвам определен курс на действие“.

Следователно, основната цел на молитвата е да направи нашата воля непредубедена. Обаче целта на тази непредубеденост не е да ни даде неземно усещане за доволство. Поради тази причина ние се молим на Бога за неговата воля в дадена област, знаейки, че най-вероятно вече сме се отклонили в определена посока „в периферията“. Ние го молим да помогне най-напред на волята ни да се върне към „центъра“ – т.е. да сме готови да извършим неговата воля. И веднъж пристигнали там (а това може да отнеме известно време), той, чрез нашия ум, ни показва защо една възможност е по-добра от друга и, следователно, че това е неговата воля за нас.

Мога само да предполагам, но Исус трябва да е имал дълъг разговор с Отец относно определени хора, както и кои от тях да избере за свои най-близки последователи. По този въпрос Исус разговаря със своя Отец през цялата нощ. Може би Исус е имал предпочитания към някои хора. Може би е имал списък, или поне мислен такъв. Вероятно Петър вече е бил в него, но не и Андрей. Тома със сигурност нямаше да бъде в моя списък, нито пък Симон Зилот. Може би те също не са били на едни от първите места в Исусовия списък. Въпреки това, чрез делото на Отец и отдадения характер на Исус по време на ходатайство, причината защо трябва да избере тези тримата, както и още деветима други, се изяснява в ума му.

Нашето търсене на Божията воля трябва да е същото. Молим се, за да може нашата воля (не нашите емоции) да се подчини на Божието „каквото и да е“. Тогава 2 Тимотей 1:7 „оживява“: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“. Прекарвайки време с Бог в молитва, той ще ни дава идеи, мисли, причини и Писанието, които ще ни разкриват волята му. Това може да стане в рамките на дни, седмици и понякога месеци… Но за да разберем Божията воля се изисква да разговаряме с него за нея.

Обратно в началото

Молитвата изпълнява Божието дело

Ето го главния ускорител на моята мотивация да се моля и той произтича от едно от най-удивителните изказвания на Исус. Намира се в Йоан 14:12-14. Хубаво е да си отворите Библията на това място, за да го видите.

Това е нощта на Тайната вечеря, когато Юда излиза, за да предаде Исус. Неговото излизане позволява на Христос да предаде на останалите верни ученици едно от неговите най-величествени поучения. В контекста на това поучение той говори за божественото си естество, единството му с Отец и делото на Бог по света. Изведнъж той прави следното изказване: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата които върша аз, и той ще ги върши; защото аз отивам при Отца“.

Погледнете пак това изказване. Вкусете го. Осмислете го. Изучавайте го. „Той ще ги върши“. Исус не казва: „Те ще ги вършат“. Той не казва: „Всички те заедно ще ги вършат“. Той използва единствено число, говорейки за един човек. „Делата които върша аз, и той ще ги върши“, казва той.

Какви дела върши нашият Господ, докато е на земята? О, ето само няколко: очиства прокажени, лекува болни, прогласява освобождение на пленниците, поучава десетки хиляди, съживява мъртви, води хиляди към спасение, лекува слепородени. „Фасулска“ работа! Но ясната истина от изказването на Исус е, че единственият квалифициран да извърши подобни дела е „[Онзи,] който вярва в МЕНЕ“. Как?

Стихове 13 и 14 са пряко свързани със стих 12. „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина“. И тъй като знае, че няма да го разберат от първия път (нито пък ние), той го повтаря: „Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.“

Молитвата е начинът, по който неговите велики дела се осъществяват! Повечето от нас няма да са световноизвестни евангелизатори, въпреки че някои наистина ще са такива. Повечето от нас няма да са надарени с дарбата да лекуват, но някои ще я имат. Повечето от нас няма да са страхотни проповедници и учители, но някои ще са. Но абсолютно всеки от нас може да коленичи в молитва. Можем да се молим Исус да докосне изгубените хора на земята, да ги извади от вечната тъмнина и да им даде вечен живот. Чрез молитвата можем да участваме в изцеляващата сила на Исус и да я разпространяваме по цялата зема, както с помощта на медицината, така и по чудодеен начин. Всеки от нас може чрез молитва да моли Исус да спре силите на морален упадък, които заплашват да погълнат дълбочината на човешкия дух. Всеки от нас може да прави тези неща чрез молитва!

Днес, ако искам, мога да прекарам 15 минути да се моля за определени хора, като им повлияя хем за Бога, хем за тяхното добруване. Днес мога да прекарам 20 минути да се моля Бог да докосне закостенелите мозъци на моллите в Саудитска Арабия или аскетичните будистки монаси в Непал. Днес мога да се противопоставя на порнографията и изнасилванията, на кръвосмешението и насилието над деца в най-отдалечените градове на страната ни. Защото, когато разговарям с Бог в моята всекидневна, офис или църква, той е същият Бог, който докосва семейства в Непал, и в Арабия, чак до Кремъл и домовете по света. Чрез моята молитва аз участвам заедно с него - не само чрез собствени усилия и действия в моя географски район, но също и в световен план - в реализирането на неговите дела. Няма значение какви дарби, таланти или личностни характеристики притежавам; има значение, че му съдействам чрез молитвите си. И това трябва да е единственото, което има значение и за вас. Дано го „схванем“ преди да мине още време. Исус казва: „Делата, които върша аз, и той ще ги върши; защото аз отивам при Отца“. За всичко, което ще прослави Отец, Исус казва: „Ако поискате... това ще сторя.“

Обратно в началото

Молитвата е оръжие в духовната битка

Молитвата е основно оръжие, когато водим духовни битки. Ефесяни 6:10-20 ни напомня, че нашата борба не е срещу хората, а срещу духовни същества и сили. Картината в този пасаж ни описва война. Животът на вярващия не е забавление, а бойно поле.

Павел, който е един опитен боец в битката, ни инструктира да бъдем подходящо подготвени за нашите борби. Подобно на римски войник, трябва да си сложим шлема на спасението, нагръдника на правдата, да препашем кръста си с истината, краката ни да са обути с готовност да благовестим Евангелието, да вземем щита на вярата и меча на Духа (Словото Божие).

Вече изглежда имаме пълния набор от доспехи и оръжия. И ако аз пишех този пасаж, щях да напиша: „Сега излезте и се сражавайте!“. Но интересното в случая е, че Павел не казва това. Всъщност, той изчаква и в стих 18 казва да вземем тежката артилерия на Бог - настойчивата молитва. Забележете какво казва той: „Молете се... с всякаква молитва и прошение... с неуморно постоянство и молба...“.

В тези два стиха на нас ни е заповядано да се молим четири пъти. Мислите ли, че Павел (и Бог) се опитват да ни кажат нещо? Павел се опитва да насочи вниманието към силата на молитвата в победата ни над Сатана и неговите тактики. Паралелен на този е текстът във 2 Коринтяни 10:3-4, където се казва: „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости“.

Молитвата като оръжие размеква крепостта на Сатана. Това оръжие е оръдието, което разрушава стената, за да могат да преминат войските. Много често разпространението на Евангелието се случва бавно, защото размекващата сила на молитвата се пренебрегва. Когато се практикува обаче, тя „пази гърба“ и води до успеха на Христовия воин.

Ето ви пример за това: Преди няколко години в един престижен Американски университет, един властен администратор възпирал назначаването на пълен работен ден на допълнителни християнски работници заради собственото си неверие в Евангелието. Християните в университета най-напред се отдали на молитва. Чувствайки, че никой няма право да възпира студентите да чуят Евангелието, те се молели на Бог или да промени сърцето на този човек, или да го премести от позицията му. Те се молели неуморно шест месеца.

Неочаквано, по някаква „необяснима“ причина, този човек бил преместен на друга позиция и заменен от нов администратор. Един от първите въпроси, които новият служител задал, бил: „Защо тук не работят повече християни?“ Нови работници дошли и Евангелието започнало да процъфтява. Молитвата е ключът за воденето на такива духовни битки.

Обратно в началото