×
ТЪРСЕНЕ
NachalosBog.bg

Мотивиращи причини да се молим

Знам, че молитвата е важна. Всички истински вярващи, които познавам, показват огромната значимост от молитвата в живота им. Разбирам, че трябва да се моля, но…

Нека бъдем честни. Изглежда нашият мотив да се молим е ориентиран към резултата, просто да получим отговори. Молитвата може изглежда като списък за пазаруване: „Отче наш, който си на небесата...дай ми, дай ми, дай ми!“. Това е така-наречения „пазаруване до припадък“ начин на молитва. Но някак си не виждам това като основната (и определено не е най-задоволителната) причина да се молим.

Започнах да изучавам как и защо Исус се молеше и открих пет мотивиращи причини да се молим.

Молитвата изгражда връзката ни с Исус

Призвани сме да се молим, защото това е ключът към изграждането на нашата връзка с Исус Христос. Чуйте ме – защото това е важно. Християнството не се основава на правила, а на връзка.

Разбира се, Исус си има своите правила, но ние не ставаме християни, за да получим правила. Ставаме християни, за да получим Христос, който ни обича, умря за нас и живее в нас ежедневно.

Тогава това от което се нуждая, е да изграждам близка връзка с Него. Трябва да се науча да Му позволявам да ме приеме, да се грижи за мен, да посочва моите нужди (и как Той ги задоволява). Трябва да го слушам и отчаяно се нуждая да разговарям с Него.

В Ефесяни 3:14-19 се казва „да разберете… що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне…“. „Да познаете“ в този пасаж е същата дума, използвана за интимната близост на съпруга и съпругата в сексуални отношения. Павел се моли да изпитаме този вид любов с Христос - не сексуална, а дълбока, близка, необезпокоявана. Толкова дълбока, че по-късно Павел казва, че „превъзхожда знанието“.

Един от начините да изпитаме тази връзка е чрез молитва. Когато сме на колене и сме честни с Бог, ние сме на Негова земя по уникален начин. Рядко можем да бъдем по-близо до Него, освен чрез молитва. Когато се молим, можем да се молим да изпитаме Неговата любов, да бъдем окъпани в нея, да ѝ позволяваме да проникне в сухите пукнатини и цепнатини в нашия живот.

Мисля, че основната причина за дара на молитвата, е да се научим да получаваме, изпитваме и да отвръщаме на Божията любов в близка връзка с Него. Молитвата е едното място, на което Бог може да ни достигне (а ние си мислим, че е мястото, на което ние да достигнем Него!), да Му говорим и да Му служим. Затова Давид се моли така в Псалми 18:1: „Любя Те, Господи, сило моя“.

Обратно в началото

Молитвата ни помага да побеждаваме изкушения

Молитвата е важен инструмент, чрез който можем да побеждаваме грехове и изкушения. Може би няма друго преживяване в земния живот на Исус, което да е по-поучително от молитвата Му в Лука 22:39-41. Лука ни представя обстановката в нощта преди Исус да бъде убит. Исус и Неговите апостоли са си тръгнали от вечерята и са се ориентирали по криволичещия път, който са познавали добре, към Елеонската планина на Гетсимания. Исус знае, че го очакват големи изкушения – Неговото арестуване, съд, осмиване, подигравки, отхвърляне и разпъването Му.

Имайки предвид нуждата им от смелост, Той им казва: „Молете се да не паднете в изкушение“. Какво е имал предвид? Просто, че противоотровата да се поддаваме на изкушенията като страх, обезкуражение и ужас, е молитвата. Молитвата би укрепила уплашената им вяра и смелост. Но как е могъл Той да знае това? Защото Той също е срещнал Своите трудности. В следващите няколко часа са го очаквали обиди, жестоко бичуване и приковаване на кръст. Освен това, Той ще трябва да поеме и всички грехове на света, включително и греховете на тези, които сексуално злоупотребяват с деца и масовите убийци като Адолф Хитлер и всички останали. Можете ли да си представите ужаса, който трябва да се е вкопчил в гърлото Му? Наивни сме, ако си мислим, че на Исус не Му е минавало през ум да прекрати мисията си и да потърси друг начин.

Какво е направил Той? Той е моделирал точно това, което е казал на учениците си: Той се е молил да може да победи изкушението. В Лука се пише, че Неговите молитви са били толкова от сърце, Неговата борба е била толкова емоционална, че потта Му била кървава, предшествайки потока от кръв, който щял да дойде на другия ден. Той е започвал молитвите си с: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша…”. Накрая Той станал от молитвата, съгласявайки се с Отец: „обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде“. Молитвата е била Неговият начин за победа. Той се връща при учениците си и ги намира... заспали! Той им е заръчал да се молят. Но вместо това, те са последвали мотото на студентите: „Когато се съмняваш, поспи си“. Той се сблъсква с тяхната умора, тяхното раздразнение при събуждането им и казва отново (стих 46): „Молете се да не изпаднете в изкушение“.

Забележете, че Той им заповядва това в началото на пасажа, след това им го демонстрира по средата на този пасаж и го повтаря в края. Когато се сблъскате с изкушение, МОЛЕТЕ СЕ! Това ще ви преведе през него. Но вместо това, ние често се молим, след като сме му се поддали. Ами ако гледаме на молитвата, като на нашата първа възможност Бог да ни даде смелост и сила преди да се изкушим? Ако се молим повече преди изкушението, ще се поддаваме по-малко!

Обратно в началото

Молитвата е съществена за разбиране на Божията воля

Молим се, защото така разбираме Божията воля. „Сега си дойдохме на думата”, ще кажете. Eто нещо, което може да чуете от християни: „Моля се за различните варианти и когато имам „мир“ за определен вариант, избирам него“. И все пак, колко изкривено е това схващане от Божието Слово. Със сигурност, молитвата е съществена за разбиране на Божията воля, но не защото ни дава мир. Нека ви покажа колко погрешно е това схващане.

Веднъж попитах една група вярващи: „Колко от вас са споделяли своята вяра и сте свидетелствали за Исус на други хора? Точно преди да споделите на някого за вярата си, което със сигурност е Божията воля, колко от вас са усещали този топъл „мир“ от Бога? Вдигнете си ръцете. Хммм. Няма ръце? Не бяхте ли вместо това уплашени и нервни? Може би дланите ви са били изпотени? Но сте го направили, защото сте знаели, че това е Божията воля, нали?“ Истинската воля на Бог често пробужда плашещи чувства, а не топли. Но почакайте. Как точно молитвата ни помага да разбираме волята на Бог? Исус отново ни показва в Евангелието на Лука. Прочетете Лука 6:12-16. Тук, Той се моли цяла нощ да избере група от хора (от хилядите, които го следвали), които сега познаваме като Апостоли.

Как е помогнала молитвата? Помогнала е по начина, по който Джон Уесли го описва: „Откривам, че основната функция на молитвата е да търсим Божията воля по начин, по който молитвата ми достига до едно безпристрастно състояние. След като моята воля е непредубедена по съответния въпрос, откривам, че Бог предлага причини на ума ми защо трябва или не трябва да следвам определен курс на действие“.

Основната цел на молитвата, тогава, е да направи нашата воля непредубедена. Тази цел, обаче, не е да ни даде ефирното усещане за комфорт. Следователно, ние се молим за това Бог да ни покаже Неговата воля в определена сфера, знаейки, че вероятно сме насочени към определена посока. Ние го умоляваме първо да премести фокуса ни в централна позиция – така че да сме готови да изпълним каквато и да е волята Му. Щом вече сме там, Той ни показва защо една алтернатива е по-добра от друга и следователно с това и Неговата воля за нас.

Това е предположение, но Исус трябва да е имал дълъг разговор с Отец за определени хора и кой да избере измежду Неговите последователи. Исус е разговарял с Баща си за това цяла нощ. Може би Исус е имал предпочитания към някои хора. Може би е имал списък, или поне мислен такъв. Вероятно Петър вече е бил в него, но може би други не са. Тома със сигурност нямаше да бъде в моя списък, нито пък Симон Зилот. Може би те също не са били в първоначалния списък на Исус. И все пак чрез делата на Неговия Баща и Неговата собствена природа на ходатайство, причините са Му станали ясни защо тези трима плюс девет други е трябвало да бъдат избрани.

Нашето търсене на Божията воля трябва да е същото. Молим се нашата воля (не емоции) да се подчини на Божието „каквото и да е“. Тогава в 2 Тимотей 1:7 се вижда: „Защото Бог ни е дал дух не от страх, а на сила, любов и себевладение“. След като прекарваме време с Бог в молитва, Той ще ни дава идеи, мисли, причини и Писанието си, което разкрива Неговата воля за нас. Това може да стане в рамките на дни, седмици и понякога месеци… но за да разберем Неговата воля, се изисква да разговаряме с Него.

Обратно в началото

Молитвата изпълнява Божието дело

Ето го главния ускорител на моята мотивация да се моля и тя произтича от едно от най-удивителните изказвания на Исус. Намира се в Йоан 14:12-14. Хубаво е да си отворите Библиите на това място, за да го видите.

Това е нощта на Тайната вечеря, когато Юда излиза, за да предаде Исус. Неговото излизане позволява на Христос да предаде едно от най-величествените Негови земни учения на останалите верни ученици. Той обсъжда Неговото Божествено естество, Неговото единство с Отец и делото на Бог по света. Изведнъж Той прави следното изказване: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата които върша аз, и той ще ги върши; защото аз отивам при Отца.“

Погледнете пак това изказване. Вкусете го. Осмислете го. Изучавайте го. „Той ще ги върши“. Исус не казва: „те ще ги вършат“. Той не казва: „всички те заедно ще ги вършат“. Той използва единствено число, говорейки за един човек. „делата които върша аз, и той ще ги върши“, казва Той.

Какви дела върши нашият Господ, докато е на Земята? Ето само няколко: очиствал е прокажени, лекувал е болни, освобождавал е грешници, учил е десетки хиляди, съживявал е мъртви, водел е хиляди към спасение, лекувал е онези, които са родени слепи. Лесна работа! И все пак Исус е казал, че само „[онзи,] който вярва в Мене“ може да прави такива дела. Как?

Стихове 13 и 14 са свързани със стих 12. „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина“. И тъй като Той е знаел, че няма да го разберат от първия път (нито пък ние), Той го повтаря: „Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.“

Молитвата е начинът, по който Неговите дела се осъществяват! Повечето от нас няма да са световноизвестни евангелисти, въпреки че някои наистина ще са такива. Повечето от нас няма да са надарени с дарбата да лекуват, но някои ще я имат. Повечето от нас няма да са страхотни проповедници и учители, но някои ще са. Но абсолютно всеки от нас може да коленичи в молитва. Можем да се молим Исус да докосне изгубените хора на земята, да ги извади от вечната тъмнина и да им даде вечен живот. Чрез молитвата, можем да участваме в изцеляващата сила на Исус и да я разпространяваме по земята. Всеки от нас може чрез молива да моли Исус да спре силите на морален упадък, които заплашват да погълнат дълбочината на човешкия дух. Всеки от нас може да прави тези неща чрез молитва!

Днес, ако искам, мога да прекарам 15 минути да се моля за определени хора, да се обърнат към Бог и за тяхното добро. Днес, мога да прекарам 20 минути да се моля Бог да докосне закостенелите мозъци на моллите в Саудитска Арабия или аскетичните будистки монаси в Непал. Днес, мога да стоя срещу порнографията и изнасилванията, срещу кръвосмешението и насилието над деца в най-отдалечените градове на страната ни. Защото, когато говоря с Бог във всекидневната ми, в офиса или църквата, Той е същия Бог, който докосва семейства и в Непал, Арабия или Кремъл. Заедно с Него участвам не само със собствени усилия и дела в моя географски район, но също и в световен план за завършването на Неговите дела чрез моята молитва. Няма значение какви дарби, таланти или характер имам аз, а има значение само че прекарвам време с Него в молитва. И само това би трябвало да има значение и за теб. Дано „разберем“ това, преди да мине още много време. Исус е казал: „делата които върша аз, и той ще ги върши; защото аз отивам при Отца“. Всичко, което прославя името на Отца, Исус казва: „Ако поискате... това ще сторя.“

Обратно в началото

Молитвата е оръжие в духовната битка

Молитвата е основно оръжие, когато водим духовни битки. Ефесяни 6:10-20 ни напомня, че нашата борба не е срещу хората, а срещу духовни същества и сили. Картината в този пасаж ни описва война. Животът на вярващия не е забавление, а бойно поле.

Павел, който е един опитен боец в битката, ни инструктира да бъдем подходящо подготвени за нашите страдания. Подобно на Римски войник, трябва да си сложим шлема на спасението, нагръдника на правдата, да препашем кръста си с истината, краката ни да са обути с готовност да благовестим Евангелието, щитът на вярата, мечът на Духа (Словото Божие).

Вече изглежда имаме пълния набор от доспехи и оръжия. И ако аз пишех този пасаж, щях да напиша: „Сега излезте и се сражавайте!“ Но интересното в случая е, че Павел не казва това. Всъщност, той изчаква и в стих 18 казва да вземем тежката артилерия на Бог...упоритата молитва. Забележете какво казва той: „молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии…“

В тези два стиха на нас ни е заповядано да се молим четири пъти. Мислите ли, че Павел (и Бог) се опитват да ни кажат нещо? Той се опитва да насочи вниманието към силата на молитвата в победата ни над сатаната и неговите тактики. Паралелно на този текст в 2-ро Коринтяни 10:3,4 се казва: „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости“.

Молитвата като оръжие размеква крепостта на сатаната. Това е оръдието, което разрушава стената, за да могат да преминат войските. Често разпространението на Евангелието се случва бавно, защото размекващата сила на молитвата се пренебрегва. Когато се практикува обаче, тя „премества вятъра“ зад гърба на Христовия войн.

Например, преди няколко години в един престижен Американски университет, един властен администратор възпирал назначаването на практикуващи християни заради собственото си неверие в Евангелието. Християните в университета първо се отдали на молитва. Чувствайки, че никой няма право да възпира студентите да чуят Евангелието, те се молели на Бог или да промени сърцето на този човек, или да го премести от неговата позиция. Те се молели неуморно шест месеца.

Изведнъж, по някаква „необяснима“ причина, този човек бил преместен на друга позиция и друг го сменил. Един от първите въпроси, които новият служител задал, бил: „Защо тук не работят повече християни?“ Нови работници дошли и Евангелието започнало да процъфтява. Молитвата е ключът за воденето на такива духовни битки.

Обратно в началото