×
ТЪРСЕНЕ
NachalosBog.bg

Как да въведем Бог в негативните ни обстоятелства

Случило ли ви се е нещо негативно в последните 24 часа или последната седмица? Ако не е, ще се случи. Защото самият Господ казва: „В света имате скръб“. Но също и казва: „но дерзайте Аз победих света“1. Апостол Йоан пише: „и тая победа, която е победила света, е нашата вяра“2. Когато негативни обстоятелства навлязат в живота ни, е важно да имаме доверие в Бог, който е верен насред нашите трудности и предизвикателства.

Господ казва: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“3. Това означава, че Неговите думи са по-истинни от всичко, което чувстваме и по-истинни от всички обстоятелства в нашия живот. Какво е вярата тогава? Да приемеш думите на Бог за даденост.

Трябва да знаем, че Неговите думи са по-истинни от това, което чувстваме, когато нещо негативно ни се случи. Колко точно вяра казва Господ, че ни трябва, когато се изправяме с лоши ситуации? Каква е най-малката мерна единица за вяра? Исус казва: „Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно...“4. Синапеното зърно е мъничко кръгло семе. Мисля, че по Неговата благодат Той казва, че ни трябва само синапено семе. Благодарен съм, че Той не казва, че ни е необходима вяра с размерите на портокал или ябълка.

Ако просто „чувстваме“ нещо и това е всичко, ние се спускаме по спирала надолу. Но ако вземем това синапено семе на вяра и изберем с нашата воля да приемем думите на Бог за даденост, дори ако нашите чувства крещят 180 градуса в обратната посока, тогава Бог изработва нещо в нас. Той ни моли да Му се доверим, „защото с вярване ходим, а не с виждане“5. Писанието твърди в Римляни 1:17, че ние вървим „от вяра във вяра“. Приемаме думите на Бог за даденост малко по малко, след това още малко по малко и така.

Много пъти хора са ми казвали: „Добрият християнин не трябва да се чувства по този начин“. Или чувам други хора да казват: „Ако бях на твое място, нямаше да се чувствам така“. Факт е, че се чувстваш така, така че какво правиш тогава?

Някога виждали ли сте диаграмата с това влакче? Двигателят представлява Божието Слово, Библията, която е истина: „Факт“. Вагонът с въглищата представлява нашата вяра в Божието Слово. И последният вагон представлява нашите чувства. Да имаме чувства не е нещо лошо. Създадени сме по образа на Бог и като емоционални същества, ние имаме чувства. Но нашите чувства не са надеждни. Имаме нужда да се доверим на Бог и Неговото Слово.

Мисля, че най-добрият пример за това, както винаги, е Исус Христос. Ако се върнем в Гетсиманската градина, точно преди Исус да отиде на кръста, Той не казва: „Божият Син не би трябвало да се чувства по този начин“. Той не казва: „Ако се доверявах на Бог, нямаше да се чувствам по този начин“. Ако погледнете тези пасажи, ще видите, че Той е имал всяко право да се чувства така. Но там се казва, че: „захвана да скърби и да тъгува… Душата Ми е прескръбна до смърт”6. Погледнете думите в Писанието, които го описват тогава. Той е бил силно наскърбен, разтревожен, изпаднал в агония - все чувства. Но Той се е доверявал на Отец насред чувствата си, казвайки на Отец: „…не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“7

Не е нужно да натъпквате чувствата си или да ги задържате. Можете да изпитвате дълбоки чувства и да се доверявате на Бог насред тези чувства. Ако имате това доверие, то ще ви освободи.

Как тогава можем да се доверим на Бог в негативните ни обстоятелства? Нека разгледаме три начина.

1. Въвеждаме Бог в негативните ни обстоятелства, като го славим и му благодарим.

Първият начин да въведем Бог в негативните ни обстоятелства, е като го славим и му благодарим. Ефесяни 5:18-20 казва: „И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но напълняйте се с Духа; и разговаряйте се със псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос”

В 1 Солунци 5:18 се казва: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса“. Мисля, че най-трудната фраза в този стих е „за всичко“. Най-трудният момент за да благодаря е, когато съм в негативна ситуация, и не ми е до това да благодаря.

Преди години чух една история, която стана много практична за мен. Една жена и съпругът ѝ чули човек да говори, че трябва да хвалят Бог и да Му благодарят за всичко в техния живот, особено за най-големите трудности. Като се прибирали у дома, те си казали: „Нали знаеш кое в нашия живот е най-трудното? Нашият син.“

Те имали 17-годишен син, който само им причинявал проблеми. Бил е проблемно дете за родителите си, братята си и сестрите си. Те направили всичко, което могли, за да го вкарат в правия път, но нищо не помагало. И така, на път за дома, те благодарили на Бог за сина си и славели Бог за него.

Техният син бил сам у дома през онази нощ и когато паркирали пред дома си, видели, че всички светлини в къщата светят. Те казали: „Боже, хвалим те и ти благодарим за нашия син. Хвалим те и ти благодарим, че всички светлини вкъщи светят.“

След това влезли в кухнята и видели ужасен безпорядък. Имало лед и кенчета от Кока Кола навсякъде, хляб, майонеза, парчета месо, сладки и картофен чипс. Те спрели и казали: „Господи, хвалим те и ти благодарим за нашия син. Дори те хвалим и ти благодарим за тази бъркотия.“

След това отишли във всекидневната. Телевизорът бил включен и имало разхвърляна хартия навсякъде. Отново имало сандвичи, кенчета от Кока Кола и сладки. Те спрели и казали: „Хвалим те и ти благодарим за нашия син и за тази бъркотия.“

Продължили да хвалят и благодарят на Бог за техния син през целия ден, и на следващия ден, и на следващия ден. В неделя следобед се чуло почукване на вратата на спалнята. Синът им казал: „Мамо и татко, може ли да поговоря с вас?“ Той продължил: „Майко, татко, много мислих напоследък. Знаете, че съм ужасен, нещастен и ядосан човек от както се помня. Знаете, че не мога да си го изкарвам на приятелите си, защото имам нужда от приятелите си и трябва да бъда добър с тях. Не мога да си изкарам враждебността на учителите си, защото искам да завърша образованието си. Нещото, което осъзнах, мамо и татко е, че през цялото време съм си го изкарвал на семейството си. Искам само да ви кажа, че повече няма да го правя“.

Когато хвалим Бога за това, което не харесваме, ние въвеждаме Бог в негативното и осъзнаваме Неговата сила да работи в нас и останалите. Проблемът е, че държим нещата под свой контрол и не позволяваме на Бог да ни помогне в негативните ситуации. Предполагам, че ставаме толкова огорчени, че не Му благодарим изобщо. Не искам да съм огорчен от живота човек и трябва да се науча да хваля и благодаря на Бог.

Въвеждаме Бог в негативните ни ситуации, като го хвалим и му благодарим.

2. Въвеждаме Бог в негативните ни обстоятелства, като благославяме, a не кълнем.

Вторият начин, по който въвеждаме Бог в негативните ни обстоятелства е, когато благославяме, а не проклинаме. Искаше ми се да знаех това преди години. Бих си спестила много неприятности.

Яков 3:8-10 казва: „но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.“

Думата „кълнене“ не се отнася до обидни думи. Тя означава да говорим лоши неща или не говорим добри неща за другите. А думата „благославям“ означава точно обратното, да говориш добре за някого. Веднъж чух една истинска история, която ме накара да разбера какво означава да благославяш или кълнеш някого.

Един пастор и съпругата му имали голям проблем със сина си. Той напуснал дома им и те не чули и дума от него 3-4 години. Същият пастор отишъл при един християнски консултант, който добре познавал и след като си излял сърцето пред него, той го погледнал и го попитал: „От колко време кълнете сина си?“

Шокиран от тези силни думи, пасторът отговорил: „Какво искате да кажете с въпроса от кога кълна сина си?“ Консултантът пояснил: „Ами думата кълна означава да говориш зло или да не говориш добри неща за другите. И всичко, което ми споделихте говори за това, че вие не говорите добри неща за сина си. От колко време го правите?“ Пасторът навел главата си и казал: „Ами, предполагам, че го кълна през целия му живот. Никога не съм казвал нищичко хубаво за него“. Консултантът го попитал: „Не е проработило, нали?“ Той отговорил: „Не“.

Тогава консултантът казал: „Искам да предизвикам вас и жена ви, през следващите два месеца да благославяте сина си. Искам да се молите за него за Божиите благословения над него. Когато говорите за сина си у дома, опитайте се да си спомните нещо добро за него. Искам да говорите хубави неща за него“.

Пасторът казал: „Предполагам, че мога само да спечеля и нищо няма да загубя, така че ще послушам съвета ви“. Той се прибрал и разказал на жена си какво си говорили с консултанта. Тя се съгласила и двамата започнали да правят това ден след ден. Те се молели за Божиите благословения над сина си. Когато говорели за сина си, те си спомняли хубавите неща, които разказвали за него. И така ден след ден.

След около 10 дни, телефонът на пастора звъннал. Познахте кой е бил, нали? Обадил се синът му и казал: „Татко, не съм съвсем сигурен защо се обаждам, но ти, мама и семейството ми сте ми присърце напоследък и реших да ви се обадя да ви чуя“. Бащата отговорил: „Синко, радвам се, че се обаждаш“. Трябвало да се сдържи да не се разплаче по телефона. Говорили си няколко минути и бащата казал на сина си: „Не знам дали това ти е на сърце, но искаш ли да се срещнем в събота на обяд?“ Той отговорил: „Да, разбира се, татко, ще се видим.“

Денят дошъл. Те се срещнали на обяд. Синът се появил в неговите стари протъркани дрехи. Косата му била дълга и бил малко раздърпан. И докато бащата преди бил много критичен и осъдителен, този път, той го посрещнал с отношения на приемане, благославяйки го в сърцето си. Той задавал на сина си въпроси и изслушал отговорите му. Той го подкрепял, когато било правилно. В края на обяда, той погледнал масата и казал: „Татко, не знам на какво се дължи, но много се зарадвах на времето, прекарано с теб“. А бащата казал: „Аз също много се зарадвах, синко“. Тогава синът казал: „Ами татко, може ли само за тази вечер да дойда и да си поспа на моето легло и да се видя с мама и семейството?“ Той отговорил: „Разбира се, синко, с удоволствие ще те приемем“.

Докато минавал деня, бащата бил поразен от разликата, която забелязал, когато спрял да кълне и започнал да благославя сина си. Същата нощ, когато синът бил в леглото си, бащата влязъл бавно в стаята и седнал до него. Той казал: „Синко, ще ми простиш ли за лошото ми отношение към теб през всичките тези години?“ Синът отговорил: „Разбира се, татко, прощавам ти“ и прегърнал баща си. Това било началото на възстановяването на техните отношения. Но кога било поставено началото наистина? Началото било поставено, когато майката и бащата започнали да благославят сина си в сърцата си.

Не разбирам, но по някакъв уникален начин, Бог се радва, когато благославяме другите, а не ги проклинаме. Жънем това, което посеем. Ако посеем проклятие, това и ще пожънем. Ако посеем благословение, ще пожънем благословение. И е по-добре да жънем благословение, нали?

Въвеждаме Бог в негативните ни обстоятелства, като благославяме, a не кълнем.

3. Въвеждаме Бог в негативните ни обстоятелства, като прощаваме.

Последния начин, по който въвеждаме Бог в негативните ни обстоятелства е, като решим да простим. Вижте Колосяни 3:12,13: „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюблени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие“.

Харесвам този пасаж, защото Господ потвърждава, че имаме оплаквания едни срещу други. Но Той казва, че който има оплакване, трябва да прости, така както Бог е простил на него. Всеки от нас е бил нараняван. Мисля, че най-дълбоките рани идват от семейството ни или хората, които са ни най-близки.

Моята най-голяма болка дойде от баща ми. Баща ми е пораснал без родителска любов или грижа и никога не е знаел как да изразява любов или топлота. Мислех си, че вероятно баща ми никога не ме е обичал. Той също имаше и проблем с алкохола. Докато растях в онази среда, с времето ставах все по-огорчена и възмутена. Не ми харесваше начина, по който баща ми разговаряше с майка ми. Не ми харесваше начина, по който разговаряше с мен. На няколко пъти, той проявяваше насилие, но през повечето време ние просто се игнорирахме взаимно. Спомням си веднъж, когато разговарях с майка ми и тя каза: „Просто не мога да разговарям с баща ти“. Ако тя не можеше, то със сигурност и аз не можех да разговарям с него. Имали ли сте някога такива ситуации? Трудно е. Ако ме познавахте в гимназията или колежа, тогава нямаше да мога да кажа и едно добро нещо за баща ми. Сигурно дори бих казала, че го мразя.

След няколко години в колежа, чух някой да цитира 1 Йоан 4:8: „Бог е любов“. След това той използва 1 Коринтяни 13, за да опише Божията любов към нас. Когато четохме, че „любовта е търпелива, любовта е мила...“, говорителят предложи да четем все едно „Бог е търпелив, Бог е мил...“ Това, което имаше предвид беше, че любовта на Бог към мен е търпелива. Божията любов към мен е нежна. Божията любов се надява на всичко, издържа всичко и понася всичко. Никога не съм си представяла, че Бог изпитва към мен любовта, описана в 1 Коринтяни 13.

Когато напуснах онази среща, започнах да си мисля за баща ми. Мислех си, че през всички тези години съм чакала баща ми да се стегне и да спре с алкохола, и тогава да го обикна. Но тогава сякаш Бог ми каза: „Ти имаш повече светлина, повече благодат. Моята любов към баща ти е нежна, търпелива, надява се на всичко, претърпява всичко и издържа всичко. Искам ти да направиш първата стъпка към него“.

Сълзи започнаха да текат по лицето ми и осъзнах, че аз не съм изпитвала Божията любов към баща си. Изглеждаше, че Бог е направил нещо ново в живота ми, но нямаше как да разбера, докато не се прибера у дома и съм с него.

Няколко месеца по-късно се прибрах у дома с отношение на приемане и любов. Като влязох в къщата с това ново отношение към него на приемане, любов и прошка, познайте какво стана? Баща ми усети моя дух. Бях добра към него и той беше добър към мен. Баща ми не се беше научил да демонстрира любов, но знаеше как да отговаря на любовта, показана към него. Мислех си, че може би той щеше да реагира така, ако бях показала такава любов към него по-рано. Докато си бях у дома, баща ми отиде до един магазин и ми купи 3 рокли, които да пробвам вкъщи. Той никога не беше правил това преди.

Когато напуснах дома, започнах да си мисля как Господ ни учи да почитаме майка си и баща си и че това ще удължи живота ни на земята. Казах на Господа: „Ти си този, който си измислил това нещо с почитането, сега може ли да ме научиш как точно да го правя?“ И Той започна да ми дава възможности, с които да демонстрирам любовта си.

За първи път в живота ми благодарих на Бог за баща ми и за майка ми. Мина време и това, което ще кажа, може да прозвучи малко мелодраматично, но се случи. Веднъж просто си седях и се взирах в нищото, когато започнах да си мисля за баща си. Помислих си, ако баща ми почине и трябва да отида на погребението му и да погледна в ковчега, щях ли да съжалявам за нещо? Помислих си, че щях да съжалявам, че никога не го помолих за прошка за начина, по който се държах, докато растях.

И така, реших да отида и да му поискам прошка. Той описваше себе си като адвокат с биволски нерви. Мисълта да разговарям с него на тази тема беше толкова плашеща. Когато си представях този сценарий, си представях, че лежа простряна на пода с ридаещо сърце, без да мога да кажа и дума.

Следващият път, когато посетих родителите си, изчаках до половината на един футболен мач и казах: „Татко, знаеш ли, мислех си за годините, когато растях, колко неблагодарна, необичаща и нелюбезна съм била“. И после казах: „Ще ми простиш ли?“ Имаше пауза, след която той се обърна към мен и ми каза: „Не“. Той продължи: „Не си спомням всички онези неща“. Тогава той назова едно от тях. Знаех, че е важно да получа отговор от него, затова попитах: „Ще ми простиш ли за тези неща, за които си спомняш?“ Отговори ми: „Да“. Веднага след това каза: „Сега за къде ще пътуваш?“ Никога не ме беше питал това преди. На път към вратата, ме попита: „Кога ще си дойдеш пак?“, на което му отговорих: „На 21-ви или 22-ри декември“. Той каза: „Ще се видим на 21-ви“.

Един ден, майка ми се обади и ми каза: „Скъпа, баща ти намери нещо в един каталог, което му напомни за теб. Опакова го и го изпрати до теб съвсем сам. Изпраща ти изненада“. Нямах търпение пакетът да пристигне. Никога не беше правил това преди. Когато най-накрая пристигна, вътре имаше една малка кафемашина „Мелита“ за две чаши в кафяв калъф, защото знаеше, че много обичам кафе. Докато я държах в ръцете си, си помислих: „О, Господи, това представлява много повече от една кафемашина. Това представлява една връзка, която ти възстанови.“

Спомням си, че когато не се чувствах много уверена, избрах с волята си да взема това синапено зърно на вяра и да го сложа в ръцете на Господ и да простя на баща си. Предполагам, че когато сме наранени, трябва да си зададем въпроса дали Бог е по-голям от болката ми или болката ми е по-голяма от Бог. Ние избираме.

Има толкова много неща, които са напълно неизвиними. Но няма нещо, което да не може да бъде простено. Някой беше казал: „Да простиш значи да освободиш един затворник, само за да разбереш, че затворникът си бил ти“. Баща ми никога не ми е искал прошка. Но Бог поиска това от мен и това е, което доведе до цялата тази промяна.

Може би си мислите: „Ами ако човекът, на който трябва да простя, е вече мъртъв?“ Имам добри новини за вас. Бог не е ограничен в пространството. Той е същият вчера, днес, утре и завинаги. Вярвам, че можете да кажете на Бог това, което бихте казали на такъв човек и Той ще го приеме.

Като заключение, има ли нещо негативно във вашия живот? Съветвам ви да хвалите Бог и да Му благодарите.

Кълнете ли някого? Нека Бог ви даде Неговата благодат да спрете и да започнете вместо това да го благославяте.

Имате ли някаква дълбока, дълбока болка? Нека Бог ви даде благодат да простите, защото по този начин вие въвеждате Бог в негативните обстоятелства и освобождавате силата Му да работи във вас.

(1) Йоан 16:33 (2) 1 Йоан 5:4 (3) Матей 24:35 (4) Матей 17:20 (5) 2 Коринтяни 5:7 (6) Матей 26:37,38 (7) Матей 26:39