NachalosBog.bg

Какво очаква Бог от мен?

Ако сте като много християни, ще искате да радвате Бог с живота си. В същото време, честно казано, понякога се уморявате докато опитвате да живеете християнския живот. Понякога се усеща сякаш е твърде голямо напрежение.

Когато бях атеист, грехът никога не беше проблем за мен. Не бях особено наясно с него. Всъщност не изпитвах вина. Но когато станах християнка…. еха. Разбрах, че правя неща, които Бог не желае в живота ми. Осъзнах също необходимостта да обичам другите, да чета Библията, да се моля, да свидетелствам, да обучавам други и т.н. И понякога си мислех: „По-лесно е да бъдеш атеист“. Почувствах огромно чувство на отговорност да зарадвам Бог с живота си. Четях Библията, четях някоя заповед и стих след стих можех честно да си кажа: „Да, добра идея. Трябва да правя повече от това“.

За щастие Бог ме научи на нещо в Писанието, което напълно ме освободи от този високо отговорен, „представящ се добре“ начин на мислене, за да мога отново да видя Бог и да се наслаждавам дълбоко на отношенията си с Него. В Писанието има един огромен принцип, който е в Римляни, Галатяни, Ефесяни, 1 и 2 Коринтяни… из цялото място.

Ето го: Бог не изисква съвършенство във вас. Бог не очаква от вас да бъдете достатъчно добри. Бог никога не е мислел, че ще можете да живеете християнския живот, нито пък очаква, че наистина можете да изпълните Неговите свети стандарти. Ако Той е мислел, че можете да го направите, Той не би дошъл на земята да умре за вас. Но го е направил.

Исус е казал на тълпата: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец”. Така че е вярно, че Божият закон, Неговите заповеди, изискват съвършенство. И ако трябваше да бъдем одобрени от Бог, основавайки се на Неговите заповеди, ние би трябвало да сме съвършени. Нищо чудно, че Исус е дошъл да ни спаси от наказанието за нашите грехове!

Бог е наясно с празнината между съвършенството и греховността ви. Дори като християни, в нас има постоянно напрежение да се опитваме да затворим тази празнина, така че да се чувстваме по-удобно, така че да се чувстваме по-близо до Бог. Някои ще се опитат да затворят празнината, като се опитат да понижат Божиите стандарти: „Бог няма предвид наистина…“ Други ще се опитат да затворят празнината, като се опитват да повишат своето представяне: „Ще опитам по-усилено…“

Какво казва Бог за тази празнина? Там е и винаги ще бъде там. Но вие, които сте повярвали в Исус, приели сте го в живота си, простени сте, обявени за праведни, скъпоценни в очите Му, държани в ръцете на Неговата грижа. Вие сте напълно Негови и Той ви обича безусловно, въпреки празнината.

„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим“1

Вероятно е обаче да стигнете до момент в живота си, когато да започнете да мислите, че Бог със сигурност ще иска някаква отплата.

Целта на тази статия е да ви предпази от попадане в капана на чувството, че сега трябва да се представяте за Бог. Писанието предупреждава за това, защото ще ви отнеме радостта от познаването на Христос.

Така че нека направим сериозен поглед върху това, което Бог казва за вашата връзка с Него. Нека разгледаме основните правила, това, което Той казва по отношение на нас.

Когато сте станали християни

Когато сте станали християни, погледнете отговорността, която Бог носи в този процес срещу вашите усилия:

  • Бог ви избра преди създаването на света и ви призова да бъдете Негови.2
  • Бог дойде на земята за вас.3
  • Бог лично умря за вашите грехове.4
  • Бог се е погрижил някой да ви обясни Евангелието.5
  • Бог ви е предложил да дойде в живота ви.6
  • Бог ви даде желанието да го познавате и да се обърнете към Него.7
  • Вие се обърнахте към Него и го приехте.
  • Бог е дошъл в живота ви, обявил ви е за праведен и простен и ви нарича Свой.8

Вие станахте християни, като просто отговорихте на Бог с вяра. По същия начин Той иска да живеете християнския живот… като просто отговаряте на Бог с вяра. Тежестта на отговорността (и способността) остава при Бог. Може би си мислите: „Това изглежда достатъчно просто. Какъв е проблемът тогава?“ Проблемът е, че почти всеки християнин се сблъсква с това по едно или друго време. Защо?

Според човешката природа е да мислим, че дължим на Бог за това, което ни е дал. Също така е човешко да мислим, че сега, когато познаваме малко Библията, когато знаем малко за молитвата, или когато разбираме малко за разговорите с други хора за Бог… сега е време да поемем отговорността да бъдем „добри християни”. Няма нищо, което по-бързо да прекъсне радостта ви в познаването на Бог.

И ако сами не стигнете до това погрешно заключение, че сега трябва да се представяте пред Бог, тогава за съжаление други християни, са много добри в това да ви накарат да почувствате мярка на вина, натиск и очакване да се покорявате на Бог по-добре. Тази статия (надявам се) ще ви даде разбиране от Писанието за това как да живеете християнския живот, без да започнете да чувствате тежест от фалшиви очаквания да се представяте пред Бог. Ще ви покаже колко дълбоко Бог ви обича и как иска да се отнасяте с Него.

Бог не е направил отношенията ви с Него като зависими от вас, а по-скоро зависими от Него. Нека да илюстрирам с тези стихове:

Как да ни приеме Бог?

Вие сте простени заради Неговата благодат (Неговата доброта), заради смъртта на Исус за вас. Вие сте получили Неговия дар на прошка, като сте повярвали, че Исус е платил за вашите грехове, нали? Не сте заслужили прошка. Вие просто сте повярвали на Бог, когато Той казва, че ви е простил.

„…Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост“9 „в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат…“10

Добре, сега, когато сте християни, правилата променят ли се? Има ли Бог сега дълъг списък с очаквания за вас? Не. Може би си мислите: „Чакай малко. Библията е ПЪЛНА със заповеди. Не можете да прочетете един абзац, без да ви се каже какво да правите”. Това е вярно. Но докато Бог ви дава заповеди, Той също ви казва, че не можете напълно да ги спазите. Всъщност, Той ви казва, че колкото повече се концентрирате върху това да го спазвате, толкова повече ще видите греха си.11 Също така, колкото повече се опитвате, толкова повече ще се почувствате като провал, заслужаващ Божия съд и осъждение, и по този начин ще се чувствате по-далеч от Бог.

Апостол Павел говори за това разочарование, което той също е изпитал. Той е погледнал към Божия закон и е казал: „Заповедта е света, праведна и добра”. Но колкото и да се е опитвал да живее според него, той е продължавал да греши. Той казва: „понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша”12. В пълно разочарование той казва: „Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” Неговото решение? „Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ.”13

Чувствата на провал, грях и осъждане трябва да бъдат изправени с Писанието. „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса”14 „Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!“15

Така че, когато погледнете заповедите на Бог, не се опитвайте да ги спазвате със собствените си усилия… а вместо това помолете Бог, който живее вътре във вас, да произведе това във вас. Когато Бог казва да се обичаме, Той няма намерение да тръгнете с ентусиазирана отговорност и да покажете на Бог колко любящи можете да бъдете. Вместо това, Той иска да разчитате на Него: „Боже, моля те да живееш в сърцето ми и да направиш така, че да видя този човек, както го виждаш Ти, и да поставиш любов в сърцето ми за този човек по същия начин, по който Ти обичаш хората. Аз не мога да ги обичам сам, но те моля Твоята огромна любов да бъде произведена в живота ми за тях.“

Каква е разликата?

Разликата е между това самостоятелно да се опитвате да се представяте пред Бог, срещу това да зависите от Бог и да разчитате на Него да живее чрез вас. Не узряваме като сме независими от Бог. Ние узряваме само когато оставаме зависими от Него и това е начинът, по който Той иска да бъде. Той иска да се радвате на свободата и любовта от това да сте във връзка с Него, като му се доверявате, като разчитате на Него. Той не очаква да се представяте за Него.

Библията говори за заповедите на Бог като „законът”. Сега, когато сте християнин, вече не сте под закона или под Божия съд и осъждение - вместо това имате прошка и вечен живот. Освободени сте от изискванията на закона.

Павел е казал, че: „знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.“16

Доколко Павел се фокусира върху заповедите на Бог и се опитва да ги изпълни? „…Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. Съразпнах се с Христа…Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.“17

Преди да приемете Исус, вие бяхте далеч от Бог, способни да познавате само заповедите на Бог и бяхте под Божия съд. Но сега познавате Христос и Неговият Дух живее във вас.

Бог казва: „Ще положа законите Си в сърцата им, и ще ги напиша в умовете им“. И на същото място казва: „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече“18. Така че, вместо закона да бъде извън вас, надвиснал над вас със своите изисквания, Бог е поставил закона си във вашето сърце и докато Светият Дух ви променя, Той ви дава все по-голямо желание да правите това, което му е приятно. С течение на времето, докато растете във взаимоотношенията си с Бог, Той ще продължи да изгражда във вас желанието и способността да живеете свети живот пред Него.

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“19

Бог има план за вашия живот, да използва живота ви в полза на другите и за Негова слава. Сега вашата връзка е с Бог, с Неговия живот във вас, правейки добри дела във вас.

Какво да правя с греха?

Нека поставя този въпрос: Какво ще стане, ако го помолите да направи нещо в живота ви или да ви освободи от определен грях, а вие все още не се справяте? Какво ще стане, ако все още виждате лошия си нрав или все още се поддавате на изкушение, или виждате, че не успявате да се молите или да четете вашата Библия по начина по който мислите, че трябва? Тогава какво? Това ли е времето да започнем да поемаме отговорността за християнския живот и да положим всички усилия? Не. Колкото повече се опитвате да се представяте пред Бог, толкова повече ще виждате своя неуспех, толкова повече ще се дистанцирате от Бог и толкова по-малко радост ще имате в това да го познавате.

Лесно е за един християнин да мисли, че Бог възнаграждава усилията, защото така е изградено цялото ни общество... да бъдем отговорни, да работим усилено, да даваме най-доброто от себе си… и ще бъдем възнаградени. Един християнин може да погледне заповедите в Библията и да си помисли: „Да, ако се опитвам достатъчно, мога да се справя с това”. И така те се отправят към много разочарование, защото Библията казва, че фокусирането върху закона носи само едно нещо… осъзнаване на греха. Бог не е направил отношенията ви с Него като полагане на усилия и награда. Вместо това Той иска да Му се доверявате да произведе в живота ви това, което Му е приятно.

Докато живеете на тази земя, вие ще грешите. Никога няма да бъдете съвършени в този живот. Не само вие знаете това, но и Бог знае. Докато разпознавате греха в живота си, изповядвайте го и вярвайте на това, което Той ви обещава:

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“20

Бъдете търпеливи да оставите Бог да ви променя

Съсредоточете се върху това да познавате Бог. Продължавайте да го познавате по-добре чрез молитва, четене на Библията, в общуване и учене с други християни… всичко това е добро. Но вашата вяра не трябва да се основава на усилията ви, а на способността на Бог да работи в живота ви. Исус е казал, че това е като грозде на лоза. Исус е лозата и Той казва, че ние сме като клоните. „Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.“21

Исус продължава: „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.”22

А когато Исус казва: „опазете Моите заповеди“?

Правилният начин на живот, начинът, по който да изпитате изобилен живот, както е казал Исус, и по-лесно да се убеждавате в любовта Му към вас е да правите това, което Той казва. Исус е казал: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.“23 Той иска да живеете според това, което Той е казал, че е правилно и да изпитате любовта Му и да имате радост като християни. Но начинът, по който се подчинявате на Неговите заповеди, е като разчитате на Него, докато се изправяте с тези заповеди.

Така че, когато видя стих в Библията, в който Бог казва: „Направи това…”, веднага казвам на Бог: „Добра идея. Искам животът ми да те радва и те моля да изградиш това в моя живот чрез Твоя Дух. Дай ми способността да ти се подчинявам по този начин. Господи, отправям се към провал, ако мисля, че бих могъл да се справя сам. Но те моля да промениш моето мислене или да работиш в моя живот по начина, от който се нуждая, така че животът ми да бъде в съответствие с този стих”. И тогава не се тревожа за това. Може да напиша този стих и да го науча, да мисля за него, може би дори да го запомня. Но моята вяра да се справя с него остава в Бог.

Той ви е освободил от изискванията на закона и ви приветства да почивате в Него, като зависите от Него… където можете напълно да се насладите на близостта от това да го познавате.

„И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.“24

„освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух…“25

„Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.“26

„а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда…“27

(1) Римляни 5:1,2 (2) Ефесяни 1:4; 2 Тимотей 1:9 (3) Йоан 3:16 (4) Римляни 5:8 (5) Ефесяни 1:13 (6) Откровение 3:20; Йоан 1:12,13 (7) Откровение 3:20 (8) 1 Йоаново 3:1; Колосяни 1:13,14; Ефесяни 1:4; Йоан 1:12 (9) Тит 3:3-7 (10) Ефесяни 1:7 (11) Римляни 3:20 (12) Римляни 7:18,19 (13) Римляни 7:24,25 (14) Римляни 8:1 (15) Римляни 5:8-10 (16) Галатяни 2:16 (17) Галатяни 2:19-21 (18) Евреи 10:16,17 (19) Ефесяни 2:8,9 (20) 1 Йоаново 1:9 (21) Йоан 15:4 (22) Йоан 15:9 (23) Йоан 15:10,11 (24) Римляни 7:4 (25) Римляни 7:6 (26) Римляни 10:4 (27) Римляни 4:5