×
ТЪРСЕНЕ
NachalosBog.bg

Какво очаква Бог от мен?

Като християни ние искаме да радваме Бог с живота си. Но ако трябва да бъдем честни, понякога се уморяваме в опита си да живеем християнски живот. Често върху нас идва усещането, че напрежението е твърде голямо.

Когато бях атеист, грехът никога не беше проблем за мен. Не бях особено наясно с него. Всъщност не изпитвах вина. Но когато станах християнка…. еха. Разбрах, че правя неща, които Бог не желае в живота ми. Осъзнах необходимостта да обичам другите, да чета Библията, да се моля, да свидетелствам, да обучавам други и т.н.

Понякога си мислех: „По-лесно е да бъдеш атеист“. Днес, познавайки Бог, почувствах необикновеното усещане, че искам животът ми да Му бъде угоден. Четях Библията, заповедите Му, и така стих след стих чистосърдечно можех да си кажа: „Да, добра идея. Трябва да правя това повече“.

За щастие Бог ме научи на важен принцип от Словото, който напълно ме освободи от този високо отговорен, „представящ ме добре“ начин на мислене, за да мога отново да видя Бог и да се наслаждавам на отношенията си с Него. В посланията до Римляните, Галатяните, Ефесяните , и 1 и 2 Коринтяни откриваме един от основните принципи в Писанието.

Ето кой е той: Бог не изисква съвършенство в нас. Бог не очаква от нас да бъдем достатъчно добри. Той никога не е мислел, че ще можем да живеем съвършен християнски живот, нито пък очаква, че наистина можем да изпълним Неговите стандарти. Ако Той е мислел, че ще успеем да се справим сами, Той не би дошъл на земята, за да умре за нас, но го направи.

Исус каза на хората: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец”. Така че е вярно, че Божият закон, Неговите заповеди, изискват съвършенство. И ако трябваше да бъдем одобрени от Бог, основавайки се на Неговите заповеди, ние би трябвало да сме съвършени. Нищо чудно, че Исус е дошъл да ни спаси от наказанието за нашите грехове!

Бог е наясно с празнината между Неговото съвършенство и нашата греховност. Дори като християни, в нас има постоянно напрежение, провокирано от опитите ни да запълним тази празнина, така че да се чувстваме по-удобно и по-близо до Бог. Някои опитват да я запълнят , снижавайки Божиите стандарти: „Бог няма предвид наистина…“ Други, опитвайки се да се представят по-добре: „Ще опитам по-усилено…“

Какво казва Бог за тази празнина? Тя е там, и винаги ще бъде там. Но въпреки тази празнина, ние сме напълно Негови и Той ни обича безусловно. Защото ние сме повярвали в Исус, приели сме Го в живота си, простено ни е, оправдани и скъпоценни сме в очите Му и Той ни държи в грижовните Си ръце.

„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим“1

Твърде вероятно е обаче да стигнем до момент в живота си, в който да започнем да си мислим, че Бог със сигурност ще иска някаква отплата от наша страна.

Целта на тази статия е да предпази от попадане в капана на чувството, че сега трябва да се представяме пред Бог. Писанието ни предупреждава да се пазим от това, защото то би ни отнело радостта от познаването на Христос.

Така че нека направим сериозен поглед върху това, което Бог казва за вашата връзка с Него. Нека разгледаме основните правила, това, което Той казва по отношение на нас.

Как станахме християни

Нека да сравним тежестта на отговорността, която Бог носи и усилието, което ние сме положили, когато сме станали християни.

  • Бог ви избра преди създаването на света и ви призова да бъдете Негови2.
  • Бог дойде на земята за вас3.
  • Бог лично умря за вашите грехове4.
  • Бог се е погрижил някой да ви обясни Евангелието5.
  • Бог ви е предложил да дойде в живота ви6.
  • Бог ви даде желанието да го познавате и да се обърнете към Него7.
  • Вие се обърнахте към Него и го приехте.
  • Бог е дошъл в живота ви, обявил ви е за праведен и простен и ви нарича Свой8.

Ние станахме християни, като просто отговорихме на Бог с вяра. По същия начин Той иска да живеем и християнския си живот… като просто Му отговаряме с вяра. Тежестта на отговорността (и способността) е на Бог. Може би си мислим: „Това изглежда достатъчно просто. Какъв е проблемът тогава?“ Проблемът е, че почти всеки християнин се сблъсква с това по едно или друго време. Защо?

Типично за човешката ни природа е да мислим, че дължим нещо в замяна на Бог за това, което ни е дал. Също така е човешко да мислим, че сега, когато познаваме малко Библията, когато знаем малко за молитвата, или когато успяваме поне малко да водим разговори с други хора за Бог… е дошло времето да поемем отговорността да бъдем „добри християни”. Няма по-бърз начин от този, който да прекъсне радостта ви от познаването на Бог.

Но дори и ние сами да не достигнем до това погрешно заключение - че вече трябва да се представяме пред Бог. За съжаление други християни, ще ни помогнат с това, вменявайки ни чувство за вина, натиск и очакване да се покоряваме по- добре на Бог. Тази статия (надявам се) цели да даде правилно разбиране на Писанието, за това как да живеем християнски живот без да носим тежестта от очакването , че трябва да се представяме пред Бог. И също така да ни покаже колко дълбоко Бог ни обича и как иска да общуваме с Него.

Бог не е направил отношенията ни с Него като зависими от нас, а по-скоро зависими от Него. Нека да илюстрирам казаното със следните стихове:

Как ставаме приети от Бог?

Простено ни е заради Неговата благодат (Неговата доброта), заради смъртта на Исус. Ние сме получили Неговия дар на прошка, когато сме повярвали, че Исус е платил за нашите грехове, нали? Не сме заслужили прошка. Но просто сме повярвали на Бог, Който казва, че ни е простил.

„…Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост“9 „в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат…“10

Добре, сега, когато сме християни, правилата променят ли се? Дали сега Бог има дълъг списък с очаквания от нас? Не. Може би си мислим: „Чакай малко. Библията е ПЪЛНА със заповеди. Не може да прочетем един абзац, без да ни се каже какво да правим”. Това е вярно. Но докато Бог ни дава заповеди, Той също ни казва, че не можем напълно да ги спазим. Всъщност, Той ни казва, че колкото повече се концентрираме върху това да ги спазваме, толкова повече ще виждаме греха си.11 Също така, колкото повече се опитваме, толкова повече ще чувстваме, че се проваляме и заслужаваме Божия съд и осъждение, и по този начин ще се чувстваме все по-далеч от Бог.

Апостол Павел споделя, че той също е изпитал подобно разочарование. Той е погледнал към Божия закон и е казал: „Заповедта е света, праведна и добра”. Но колкото и да се е опитвал да живее според него, той е продължавал да греши. Той казва: „понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша”12. В пълно разочарование той казва: „Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” Неговото решение? „Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ.”13

Чувствата на провал, грях и осъждане трябва да бъдат посрещани със Словото. „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса”14 „Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!“15

Така че, когато четем Божиите заповеди, нека не се опитваме да ги спазваме със собствени усилия… а вместо това да помолим Бог, който живее вътре в нас, да ни помогне. Когато Бог казва да се обичаме, Той няма предвид да тръгнем с ентусиазъм на поход, с който да Му покажем колко любящи можем да бъдем. Вместо това, Той иска да разчитаме на Него: „Боже, моля те да живееш в сърцето ми и да направиш така, че да виждам хората, както ги виждаш Ти. Моля те да ми помогнеш да ги обичам, по начина по който Ти ги обичаш. Аз не мога да ги обичам сам, но те моля да ми помогнеш да ги обичам с Твоята любов.“

Каква е разликата?

Ние не ставаме по-зрели, когато станем независими от Бог. Ние сме зрели, само когато останем зависими от Него, това е начинът, по който Той иска да бъде. Той иска да се радваме на свободата и любовта от това да сме във връзка с Него, доверявайки Му се и разчитайки на Него. Той не очаква да се представяме пред Него.

Библията говори за заповедите на Бог като „законът”. Сега, когато сте християнин, вече не сте под закона или под Божия съд и осъждение - вместо това имате прошка и вечен живот. Освободени сте от изискванията на закона.

Павел е казал, че: „знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.“16

Доколко Павел се фокусира върху заповедите на Бог и се опитва да ги изпълни? „…Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. Съразпнах се с Христа…Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.“17

Преди да приемете Исус, вие бяхте далеч от Бог, способни да познавате само заповедите на Бог и бяхте под Божия съд. Но сега познавате Христос и Неговият Дух живее във вас.

Бог казва: „Ще положа законите Си в сърцата им, и ще ги напиша в умовете им“. И на същото място казва: „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече“18. Така че, вместо закона да бъде извън нас, надвиснал над нас със своите изисквания, Бог е поставил закона Си в нашите сърца и докато Светият Дух ни променя, Той ни дава все по-голямо желание да правим това, което Му е угодно. С течение на времето, докато растем във взаимоотношенията си с Бог, Той ще продължи да изгражда в нас желанието и способността да живеем свят живот пред Него.

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“19

Бог има план за вашия живот. Той желае да ви употребява в живота на другите и да се прославя Името Му чрез вас. Сега вие имате лична връзка с Бог и Той изработва във вас желание да вършите добри дела.

Какво да правим с греха?

Нека поставя този въпрос: Какво ще стане, ако след като сме помолили Бог да направи нещо в живота ни или да ни освободи от определен грях, а ние все още не се справяме? Какво ще стане, ако все още виждаме лошия си нрав или все още се поддаваме на изкушение, или виждаме, че не успяваме да се молим или да четем Библията по начина по който мислим, че трябва? Тогава какво? Това ли ще бъде времето, в което ще поемем отговорността за християнския си живот и ще започнем да помагаме всички възможни усиля? Не. Колкото повече се опитваме да се представяме пред Бог, толкова повече ще виждаме своя неуспех, толкова повече ще се дистанцираме от Него и няма да имаме истинска радост от това, че го познаваме.

Лесно е за един християнин да мисли, че Бог възнаграждава усилията, защото така е изградено цялото ни общество... да бъдем отговорни, да работим усилено, да даваме най-доброто от себе си… и ще бъдем възнаградени. Един християнин може да погледне заповедите в Библията и да си помисли: „Да, ако се опитвам достатъчно, мога да се справя с това”. И така този път води към много разочарование, защото Библията казва, че фокусирането върху закона носи само едно нещо… осъзнаване на греха. Бог не е направил отношенията ни с Него да изглеждат като формула – полагане на усиля= на награда. Вместо това Той иска да Му се доверим, че Той може да направи в живота ни това, което Му е угодно.

Докато живеем на тази земя, ние ще грешим. Никога няма да бъдем съвършени в този живот. Не само ние знаем това, но и Бог го знае. Докато разпознаваме греха в живота си, изповядваме го и вярваме на това, което Той ни е обещал:

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“20

Бъдете търпеливи да оставите Бог да ви променя

Нека се съсредоточим върху това да познаваме Бог. Да го опознаваме по-добре чрез молитва, чрез четене на Библията, да общуваме и учим с други християни е добро. Но нашата вяра не трябва да се основава на усилията ни, а на способността на Бог да работи в живота ни. Исус е казал, че това е като грозде на лоза. Исус е лозата, а ние сме като клоните. „Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.“21

Исус продължава: „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.”22

А когато Исус казва: „опазете Моите заповеди“?

Правилният начин да живеем изобилния живот, за който Исус говори и да бъдем убедени в любовта Му към нас е като правим, това което Той ни е казал: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.“23 Той иска да спазваме заповедите Му, за да пребъдваме в Неговата любов и да имаме радост от живота си като християни. А начинът, по който можем да се подчиним на Неговите заповеди, е като разчитаме на Него за тази помощ.

Така че, сега когато видя стих в Библията, в който Бог казва: „Направи това…”, веднага се обръщам към Бог с: „ Това е добра идея. Искам животът ми да те радва, и те моля да изградиш в мен чрез Твоя Дух, способността да Ти се подчинявам. Защото знам, че ако си мисля, че мога сама съм обречена на провал. Затова те моля да промениш моето мислене и да работиш в моя живот по начинът който се нуждая, за да стане този стих реален в моя живот.“ И тогава не се тревожа повече за това. Но моята увереност, че ще се справя с това идва от Бог.

Той ни е освободил от изискванията на закона и ни приканва да стоим в Неговата почивка, като зависими от Него. Тогава ще можем напълно да се насладим на близостта от това да го познаваме.

„И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.“24

„освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух…“25

„Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.“26

„а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда…“27

(1) Римляни 5:1,2 (2) Ефесяни 1:4; 2 Тимотей 1:9 (3) Йоан 3:16 (4) Римляни 5:8 (5) Ефесяни 1:13 (6) Откровение 3:20; Йоан 1:12,13 (7) Откровение 3:20 (8) 1 Йоаново 3:1; Колосяни 1:13,14; Ефесяни 1:4; Йоан 1:12 (9) Тит 3:3-7 (10) Ефесяни 1:7 (11) Римляни 3:20 (12) Римляни 7:18,19 (13) Римляни 7:24,25 (14) Римляни 8:1 (15) Римляни 5:8-10 (16) Галатяни 2:16 (17) Галатяни 2:19-21 (18) Евреи 10:16,17 (19) Ефесяни 2:8,9 (20) 1 Йоаново 1:9 (21) Йоан 15:4 (22) Йоан 15:9 (23) Йоан 15:10,11 (24) Римляни 7:4 (25) Римляни 7:6 (26) Римляни 10:4 (27) Римляни 4:5