NachalosBog.bg

Как Бог ни променя?

От време на време всички виждаме части в живота си, с които се борим; части, които ни се иска да бъдат различни. Могат да бъдат морални провали или навици, които ни обезкуражават. Как Бог иска да подхождаме с тях? Има ли начин да намерим свобода и истинска промяна? Да. Това, което разбрах за Божията благодат, направи съществена разлика в живота ми. И вярвам, че то може да я направи и във вашия.

Когато чуете думата благодат, какво ви идва на ум? Мисля, че най-добрата дефиниция, която намерих, е на писателя Джоузеф Кук, който е написал: „Благодатта не е нищо повече или по-малко от лицето, което любовта носи, когато срещне несъвършенство, слабост, провал, грях.”1

Какво е благодат?

Това е качеството от сърцето на Бог, което го кара да не се отнася с нас според нашите грехове или да ни отмъсти според нашите беззакония. Това е Божията вярност към нас, дори когато ние не сме верни. Всъщност, това е което любовта винаги трябва да бъде, когато срещне тези, които са неблагоприятни, слаби, неадекватни, нежелани и презрени. Бог е готов да отговори на тази нужда, без позоваване на заслуги. Това е незаслужена милост.

Божията благодат излива любов, доброта, благоволение към всички, които ще Му се доверят. Не е нужно да я заслужите. Просто трябва да имате връзка с Него, за да приемете Неговата благодат.

Ние най-много се нуждаем от благодатта на Бог, когато осъзнаем аспекти в живота си, които знаем, че са погрешни - неща като: лоши решения, навици, поведение, от което се срамуваме, части в нас, които искаме Бог да промени, но за които можем да се страхуваме от Неговото осъждане. Ако сме приели Христос в сърцата си, ние сме обявени за Негови, простени и сега сме под Неговата благодат. Неговата благодат е това, което ни освобождава и променя. Ето защо е толкова важно да знаем какво казва Писанието за благодатта на Бог.

Всички сме наясно, че вътре в нас има добра част и лоша част. Ние имаме част, която искаме светът да види - когато сме с най-доброто си поведение. И имаме част, която бихме предпочели да скрием - неща, от които се срамуваме.

Живеем в култура, която е насочена към самоусъвършенстване. Прекарваме много време и енергия, анализирайки себе си и опитвайки се да разберем как да направим лошата част по-добра. Отиваме да пазаруваме или на фитнес, насочвайки време, енергия и пари за подобряване на това, което считаме за лоша част. И частта, която не можем да подобрим, или все още не сме подобрили, сме склонни да я скрием.

Да се криеш в срам

Били ли сте някога в ситуация, в която се запознавате с някого, и дълбоко в себе си казвате: „Надявам се, че няма да разберат това за мен?“ Или може да кажете на добър приятел: „Моля те, не казвай на никого това за мен”. Когато започнат взаимоотношенията ни с Бог, можем да мислим, че Той е като нас. Мислим, че трябва да скрием лошата си част от Него. Обаче, ако се опитаме да скрием неприемливи части от нашата личност, можем да изгубим досег с нашата истинска същност и да изгубим досег с Бог.

Бог не е такъв. Неговите пътища не са наши пътища. Той не приема нашата добра част и отхвърля лошата ни част. Той ни вижда като цял човек. Той не ни вижда като разделена личност. Той казва: „Не се опитвай да подобриш своята лоша част. Невъзможно е сам да го направиш. Без значение колко по-добра можеш да я направиш, тя никога няма да бъде достатъчно добра, защото Аз съм съвършен. Дай ми добрата си част и лошата си част и нека те поправя изцяло“.

Как можем да изпитаме Божията благодат?

Трудно е да разберем благодатта без да разбираме закона. Виждаме съвършения закон на Бог, Неговите заповеди, как Той иска да живеем… и честно казано, често не се справяме. Какво правим със закона, с Божиите заповеди? Законът е като огледало за нас. Когато погледнеш в огледалото, можеш да видиш голямо петно мръсотия на лицето си, за което не знаеш, че е там. Огледалото не може да се отърве от мръсотията, но наистина се радваш, че си погледнал в огледалото, преди да излезеш навън. По същия начин законът на Бог разкрива нашите недостатъци, нашите грехове, и ние сме благодарни да ги видим, за да можем да ги отнесем при Бог и Бог може да се справи с тях чрез Неговата благодат. Галатяни 3:24 казва: „Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра”. Когато отидем при Христос, знаем, че се нуждаем от Спасител. Факт е, че до края на живота ни винаги ще имаме нужда от Спасител.

Евреи 4:13-16 казва: „И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме. И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.“

Ела в истина и смирение

Можем да изпитаме благодатта, когато отидем при престола на благодатта, в истина и смирение. Обратното на това да отидем с истина е когато се опитаме да се скрием и не отиваме при светлината.

Ще бъда откровен и ще споделя една част от живота си, която трябваше да донеса на Господ, на Неговия престол на благодатта. Въпросът с храната беше голяма трудност за мен през целия ми живот. Не си спомням да съм била тежка като дете, но си спомням, че когато бях 10-ти клас, моите приятели (които тежаха по-малко от мен) се оплакваха колко са дебели. И си помислих: „Ако си мислят, че са дебели, а аз тежа повече, явно наистина съм дебела!“ Мисля, че тогава тежах около 53 кг. Спомням си, че тогава храната започна да се превръща в проблем в живота ми. И си мислех за това, което не трябва да ям, което ме караше да искам да ям още повече.

Майка ми ми казваше неща като: „Мисля, че ще изглеждаш по-добре в дрехите си, ако не ядеш това. Защо не се опиташ да отслабнеш?“ Тя дори ме заведе на лекар за наднормено тегло.

Когато отидох в колеж, знаейки, че не трябва да ям някои неща, си взимах храна и я криех. Криех си шоколад в чекмеджето. Веднъж имах цяла торта под леглото си. И ако някой каже, че не трябва да ги ям, това ще ме накара да искам около 10 от тях. В близост имаше две места за хамбургери. Спомням си, че отивах до единия и поръчвах чийзбургер, пържени картофи и кола и ги изяждах. Тогава се качвах в колата и отивах до следващото място за хамбургери и си поръчвах друг чийзбургер, пържени картофи и шейк. Бях прекалено засрамена, за да си взема толкова много храна на едно и също място, така че отивах да го взема на две различни места. И ако времето ми беше по-малко, отивах на едно място и казвах: „Да видим. Искам чийзбургер, пържени картофи и кола“. След това казвах: „А той какво искаше? О, да, той искаше хамбургер, кола и пържени картофи“. Държах се сякаш поръчвах за двама души. И излизах и изяждах всичко. Но се криех. И лъжех.

Свобода от криенe

Когато дойдох при Христос, Той ме прие такава, каквато бях, и постепенно през годините се наблюдаваше изцеление в ситуацията с храненето. Тогава ядях по принуда и през годините Господ отне повечето от необходимостта от мен.

Но понякога беше борба, особено в мислите ми. Например, знаех, че ще говоря на голяма конференция за необвързани в Кейстоун, Колорадо, и си помислих: „Трябва да отслабвам до момента, в който стигна до Кейстоун“. Опитвах, но някак си не можех да го направя. Така че си помислих: „Добре, следващия понеделник ще започна“. Времето наближаваше, така че около две седмици преди да отида на конференцията, все още исках да сваля около 5 кг. Колкото повече се опитвах, толкова по-малко можех да го направя. Доверих се на една скъпа приятелка: „Знаеш ли, Кей, наистина съм обезкуражена от теглото си. Просто не се справям много добре. Бих искала да сваля около 5 кг, преди да отида в Кейстоун“. Казах ѝ колко тежа. И тя ме погледна и каза: „Ней, мислиш ли, че ще те обичат повече на тази конференция, ако тежиш по-малко?“ Аз се задавих. И казах: „Знаеш ли, Кей, мисля, че има нещо в мен, което мисли така“. И тя ме погледна и каза: „Ней, обичам те точно каквато си. Не ме интересува колко тежиш“. И аз започнах да плача. Моята приятелка Кей ми показа благодат, когато се смирих и ѝ казах истината. И знаеш ли какво? Намерих нова вътрешна мотивация и свалих част от това тегло.

Това, което законът не можеше да направи, го направи благодатта. В Евреи 13:9 се казва: „добре е сърцето да се укрепява с благодат”. Бог ще направи същото за нас, ако ние дойдем при Него в искреност.

Погледнете Лука 18:9-14, където Исус казва тази притча: „Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“

Ела с искреност и вяра

Ако откажем да се смирим и да получим Неговата благодат, тогава нямаме връзка. Когато дойдем при Господ и му кажем как се проваляме в тези области, тогава Той ще ни посрещне в тази нужда с Неговата благодат. Бог не изисква да променим себе си. Вместо това Той иска от нас да дойдем при Него в искреност и вяра и да предадем всичките си грижи на Него. (1 Петрово 5:5-7)

Най-здравите хора са тези, които са наясно с провалите си и вместо да се защитават, могат да кажат: „Господи, бъди милостив към мен, грешника”.

Фарисеите се опитвали да бъдат свети, да спазват закона, но мотивацията им била да впечатлят другите. Исус ги нарекъл „варосани гробници”. Те се показвали добре отвън, но отвътре били мъртви и сърцата им били горчиви към Исус. Например, те стигнали до крайност, за да наложат заповедта „да не вършиш работа в събота”. Когато Исус, от състрадание излекувал някого в събота, те го критикували за това.

Понякога за нас е по-лесно да имаме връзка със закона, отколкото да имаме връзка с Господ. А дяволът много би предпочел да се съсредоточим върху закона (заповедите на Бог), отколкото да се съсредоточим върху Господ.

Искаме ли да изпитаме Божията благодат? Трябва да дойдем с истина и смирение. Яков 4:6 казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат”

Преди няколко години една млада жена дойде при мен в края на един семинар. Лицето ѝ беше пълно с тъмнина и изглеждаше много обременена и осъдена. Когато започнахме да говорим, разбрах, че Христос е в живота ѝ, но в живота си имаше навик, от който се срамуваше много. Опитваше и опитваше да се отърве от него, но без резултат. Не можеше да престане. Въпреки всичките си обети и усилия, тя не можеше да престане. И когато това нещо се случваше, тя се чувстваше ужасно и осъдена. Обясних ѝ, че дяволът обича да грешим и да ни бие по главата и да ни осъжда. И я попитах дали някога е предала това на Господ. И тя каза, че не е. Тя толкова се срамуваше от това, че никога не го беше донесла на Господ.

Казах ѝ: „Следващия път, когато това се случи, вместо да останеш изолирана, вместо да останеш осъдена, искам да използваш греха, за да ти напомни за Божията любов“. Казах ѝ, че следващия път, когато тя е в този процес, тя трябва да го донесе към светлината, като каже нещо подобно: “Господи, благодаря Ти, че принадлежа на Теб. Господи, благодаря Ти, че Ме обичаш. Господи, кръвта на Исус Христос ме очиства от всеки грях. Господи, признавам греха си, но не мога да постъпвам по друг начин, ако не ме промениш. Господи, оставям волята си; оставям себе си на страната на Теб и Твоето Слово. Ще направиш ли в мен и с мен чрез Духа Си това, което не мога да направя за себе си?“

Помолих се с нея и заедно благодарихме на Бог за Неговата благодат и мир. Беше много очевидно за мен, че тя искаше да се обърне и да се покае за този грях и тя го направи. Няколко месеца по-късно получих бележка от нея, защото я помолих да ми напише, за да ми каже как е. В писмото си тя каза, че е направила това, което ѝ казах да направи, и тя каза: „Ней, изумена съм как в тези няколко месеца всичко, което ме тревожеше, много, много се смали, в сравнение с това, което беше преди“. Тя беше в ръцете на греха, но беше извън благодатта. Когато се смири пред Господ и пред мен и донесе греха си в светлината на Божията благодат, Той я посрещна там.

Вярвай, че ще го получиш

Евреи 4:13: „И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме”. Римляни 5:20 казва: „гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта“. Божията благодат е там, но ние трябва да вярваме, че ще я получим. Трябва да се доверим на Бог в Неговото Слово, че Неговата благодат е там, за да можем да я приемем. Някой е казал, че има едно абсолютно неизбежно условие, което трябва да бъде изпълнено, за да може благодатта ще промени един човек, което е, че Божията благодат трябва да бъде повярвана. Трябва да отговорим на Бог с доверие. И Той ще действа.

Ако мога да знам, че Бог е напълно надежден, ако мога да знам, че Неговата любов е напълно истинска, че Неговата доброта е напълно искрена, че Неговата загриженост за мен наистина означава изобилен живот, тогава Той ще направи това, което е Неговата природа да направи. Ще ме достигне там, където наистина живея. Неговата благодат може да ме преобрази. Той може да докосне най-дълбоките мотиви на сърцето ми и да ме направи нов човек. И точно това е нещото, на което Бог е отдаден да направи в нас. Той казва: „Ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде“ (Евреи 8:10). Бог ще направи в живота ни чрез Неговата благодат това, което външният закон никога няма да направи.

2 Коринтяни 3:18 казва: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен”. Трансформацията е процес. Когато се доверяваме на Бог и го приемаме в Неговото Слово, Той ще има свобода да трансформира нашите сърца и умове. Но трябва да се разбере, че тази промяна не се случва наведнъж. Това е процес.

Люис Спери Чафер е написал много изчерпателна книга за благодатта и той казва: „Изумителното свидетелство на Божието Слово е, че всеки аспект на спасението, всеки дар на божествена благодат, във времето и вечността, е обусловено само на това, в което се вярва.“

Бог ни преобразява със своята благодат

Как тогава изпитваме Божията благодат? Ние идваме при Господ в нашата слабост, в нашата неспособност, в нашия грях и в провалите си. Ние избираме да вярваме в Неговата любов и способността му да ни променя, докато почиваме в Неговата благодат. Резултатът е, че растем.

2 Петрово 3:18 казва: „Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос.“

В историята за блудния син в Лука 15, блудният син напуснал дома си, пропилял богатството на баща си, и най-накрая осъзнал своята нужда и възможната доброта на баща си. (ст. 17) „Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си”. Той се смирил и отишъл при баща си. Бил е искрен, когато се върнал при баща си. Но знаете ли какво? По-големият брат не го харесвал ни най-малко. По-големият брат, който се разсърдил на бащата, че показал благодат на този син, представлява легализма (стриктно спазване на закона). Защото по-големият брат казал, че щом той не спазва законите, той не заслужава твоята благодат. Но бащата все още обичал този блуден син, без значение какво е направил.

Връзката с Бог е по-силна от закона. Дяволът би предпочел да бъдем свързани с закона в легализма, така че да ходим виновни и осъдени през цялото време. Но Господ казва в Римляни 8:1: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса”. Под благодатта имаме повече от собствените си ресурси. Имаме Светия Дух на Бог, който ни позволява да вършим Неговата воля. Живот, изпълнен с Дух, е миг след миг осъзнаване на Неговата благодат. Живот, изпълнен с Дух, е да си признаваш, когато се провалиш и да продължаваш да се връщаш при Бог. Когато поемаме лична отговорност за греха си и молим Бог да ни промени, това води до растеж.

На кръста Исус умря за нашите грехове, за нашето нечестие. Ние бяхме виновни и Той плати за вината. Когато изповядваме греховете си, ние поемаме отговорност за това, което е грешно и за това, за което Исус вече е платил на кръста. Да бъдеш мъж или жена на Бог е въпрос да бъдеш смирен и искрен за своя грях и да приемеш Неговата благодат и растеж.

Джон Пауъл казал това: „Мислим си, че трябва да се променим, да растем и да бъдем добри, за да бъдем обичани. Но по-скоро ние сме обичани и получаваме Неговата благодат, за да можем да се променим, да растем и да бъдем добри.“

Единственото ограничение за изцеление в живота ни е степента, до която не се разкриваме. За да растем, трябва да поемем ангажимент към това, което е истина. Божията благодат ни дава свободата да се изправим пред Бог и да се изправим пред истината за нас в светлината на Божието Слово. Знаейки, че сме напълно обичани и приети от Него, Той ни призовава да дойдем при Него с всичко, за да ни помогне да изпитаме свобода (Йоан 8:32) и по-изобилен живот (Йоан 10:10).

Няма никакво осъждане

Спомням си една млада жена, която дойде при мен за съвет. По нейното описание, тя бе много неспокойна, вината ѝ беше огромна и не можеше да спи. Тя бе пълна с осъждане и невероятен страх и унижение. Причината, поради която се чувстваше по този начин, беше, че е била замесена в неморалност. Тя знаеше, че Божието Слово казва, че не трябва да се замесва с това. Беше уловена в мрежа и се страхуваше да каже на някого, защото се страхуваше от отхвърляне. С наведена глава тя ми сподели цялата история. Тя не остави нищо скрито, защото имаше нужда от помощ. Тя наистина съжаляваше за греха си. Тя се покая. В моето присъствие тя изповяда греха си пред Господ и получи Неговата прошка и Неговата благодат. По-късно ми каза, че е била във вътрешен емоционален затвор. И когато дойде това, което намери, вместо отхвърляне, беше любов и одобрение.

Няколко месеца по-късно получих писмо. Тя каза: „Веригите ми паднаха, вратата на тъмницата се отвори, бремето се вдигна от мен. Имах чувство за свобода и свежест. Когато бях във вашето присъствие, не направих нищо. Беше това, което вие направихте. Това, което сте. Вие ми показахте Неговата любов и приемане и прошка”. Тогава я попитах да бъде отговорна пред мен и тя по-късно ми каза, че никога не е чувствала тази отчетност като тежест. Но се чувстваше в безопасност, защото отговаряше пред лицето, което беше ѝ показало благодат. Тя продължи да получава допълнителна помощ и започна да разбира повече собствените си нужди. Тя каза, че благодатта става повече от теология, когато я изпита.

Законът, който е добър, свети и съвършен, разкри греха ѝ като огледало. Тя се смири. Тя си призна. Тя каза истината на себе си, на мен, и на Господ. И когато дойде, тя получи благодат във време на нужда. Привеждането на греха ѝ към светлината и към Господ в смирение и истина, ѝ позволи да получи Неговата благодат и да я освободи да расте.

Помислете за областите в живота си, в които се чувствате осъдени или се страхувате от отхвърляне... където не се чувствате като, че сте съвършени. Ние трябва да дойдем при Него в смирение и истина, когато не успяваме да спазваме закона на Бог. Няма нужда да се криете. Няма нужда да лъжете. Няма нужда да бъдете осъждани.

„Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което бе невъзможно за закона… Бог го извърши като изпрати Сина Си… за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.“ (Римляни 8:1-4)

„Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ (1 Петрово 5:5-7)

„Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?...Христос Исус ли… Който ходатайствува за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот… нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“ (Римляни 8:31-39)

(1) Free For The Taking – The Life-Changing Power of Grace, от Joseph R. Cooke (извън печат)

Цитирано с разрешение от книгата, Faith Is Not a Feeling, от Ней Бейли.
Допълнителен материал: Changes That Heal, Dr. Henry Cloud. Zondervan