×
ТЪРСЕНЕ
NachalosBog.bg

Когато се провалиш

Какво правиш, когато сгрешиш??

В НАП получили анонимно писмо:

„Изпращам ви 150 лв. Миналата година измамих в данъчната си декларация и оттогава не мога да спя. Ако все още имам проблеми със съня, ще ви изпратя останалите.“

Всеки от нас иска да получи прошка за грешните неща, които е правил. Въпросът е, откъде идва тази прошка?

Като християни, всичките ни грехове са простени. Вероятно разбирането ни за това идва от Библията. Но е много важно как реагираме на тази истина. Имам приятел, който съветва много вярващи хора. Той ми каза: „Някои християни не вярват, че са съгрешили; други не вярват, че им е простено“.

Бих искал да ви помогна да приемете както реалността на греха ви, така и реалността на прошката, която имаме в Христос.

Какво е грехът

Ърнест Хемингуей е казал, че ако нещо е морално, след като го извършите се чувствате добре; ако е неморално, след като го извършите се чувствате зле. Това е всеобщо разбиране за греха – и много хора живеят според него. Но библейската гледна точка е съвсем различна. Библията ни казва, че грехът е поведение, при което човекът иска да следва своя път, а не Божия.

Какво значение има грехът за Бог? Той не може да го толерира. „очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, и не можеш да погледнеш извращението“ (Авакум 1:13а) „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5а)

Понякога грешните ни действия може да ни се струват маловажни. Исус не заплати ли за всичките ни грехове? Защо тогава да се тревожим за греха, когато Бог ни обича и има чудесен план за живота ни? Защо да не гледаме на греховете просто като на грешки, пропуски в живота?

Бог никога не гледа на греха по този начин. Защото заради един грях Адам и Ева бяха изгонени от рая. Заради греха, Бог изпрати потоп върху жителите на земята в дните на Ной. Той изпрати огън в Содом и Гомор заради блудството, в което живееха техните жители. Грехът задържа народа на Израел в пустинята за четиридесет години.

Бог мрази греха. А ние често сме привлечени от грешните неща и ги допускаме в живота си. Както Адам и Ева, ние мислим, че можем да познаваме злото и все пак да не бъдем победени от него. Но ние не сме като Бог, който знае за съществуването на злото и не му се поддава. Ние, за разлика от Него, сме привличани от злото и често попадаме в капна му.

Виновната страна

Всеки път, когато съгрешим, наскърбяваме Божият Дух в нас. Тогава Той ни изобличава за грях. В момента, в който решим да съгрешим, ние избираме да живеем независими от волята на Господ за нас. Това не кара Бог да ни мрази. Той все още ни обича. Но действията ни го натъжават: „и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефесяни 4:30). За да разберем как грехът ни влияе, нека разгледаме разликата между нашата връзка с Бог и общението ни с Него.

Вашата връзка с Бог Вашето общение с Бог
Започва, когато сме приели Христос (Йоан 1:12) Започва, когато сме приели Христос (Колосяни 2:6)
Вечна (1 Петрово 1:3,4) Може да бъде нарушено (Псалми 32:3-5)
Поддържа се само от Бог (Йоан 10:27-29) Поддържа се частично от нас (1 Йоан 1:9)
Никога не се променя (Евреи 13:5) Променя се, когато грешим (Псалми 66:18)

Грехът не засяга вечната ни връзка с Бог – тя е била установена, когато сме се доверили на Христос и сме повярвали, че Той е заплатил за греховете ни. Христос умря за всичките ни грехове - минали, настоящи и бъдещи, във време, в което ние все още не сме съществували. Затова заради нашата вяра в Него на нас ни е напълно простено и връзката ни с Бог е сигурна.

Но грехът влияе на общението ни с Бог. (Общение означава нашето земно, настоящо общуване). Грехът влияе на общуването ни с Бог и на нашата способност да вършим Неговата воля. Грехът притъпява способността ни да мислим и да правим нещата, които Христос иска от нас.

Псалми 32:3-5 казва: „Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша. Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми.“

Това е правилната реакция спрямо греха. Псалмопевецът не е скрил греха си. Нито се е оставил да бъде погълнат от него. Той го е признал и изповядал.

Изповядване на греха и покаяние

Какво означава да изповядаме греха си и да се покаем? На първо място, изповедта означава да се съгласим с Бог. Той вече знае, че сме съгрешили, така че може да сме честни! „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Изповедта означава свободно да признаем греха си и да приемем отношението на Бог спрямо него.

Изповедта не означава да умоляваме Бог за прошка. Христос вече е заплатил наказанието за всичките ни грехове и получаваме прошката Му в момента, в който изповядаме греха си. Причината, поради която Бог веднага ни прощава, е Христовата смърт на кръста, а не силата или смирението, с които се изповядваме.

Покаяние означава да променим отношението си относно греха. Означава съгласие с Бог, че сме сгрешили и че не искаме да правим повече този грях.

Но аз все още се чувствам виновен!

Ще има моменти, в които все още ще се чувстваме виновни, дори след като сме признали греха си. Изглежда някак духовно да се укоряваме, че сме извършили такъв ужасен грях. Мислим си, че ако се снижим в собствените си очи, Бог ще бъде доволен от нашето смирение.

Но Бог не гледа на нас така. Част от изповедта е да благодарим на Бог, че всичките ни грехове са заплатени от Христос. Въз основа на това Бог казва: „Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече“ (Евреи 8:12). Благодарността включва вяра, че това което Божието слово казва за нас е истина, а не начинът, по който се чувстваме. Самоукоряването ни фокусира повече върху греха, който сме извършили, отколкото върху Христос и Неговата прошка.

Понякога объркваме изкушението с греха. Но нека не забравяме, че всеки е изкушаван. Дори Исус е бил изкушаван… но Той не се е предал на Своите изкушения - Той не е съгрешил. Ако се изкушавате, не наказвайте себе си. Вместо това изберете да не отдавате ума си на съблазнителни мисли и помолете Бог да ви даде сила да избегнете греха. Не се чувствайте виновни за това, че сте изкушавани. 1 Коринтяни 10:13 е важен стих, който може да научим и да си припомняме, когато се борим с изкушение.

Бог напълно ни е простил всичко, което сме направили. „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса” (Римляни 8:1). И също: „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече“ (Евреи 10:17). Вината вече я няма! Приемете Божията прошка.

„Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта” (Римляни 8:2). Християнският живот е живот на свобода: свобода от вина и свобода да живеем според Божиите намерения, което в крайна сметка е най-удовлетворяващият живот. Всичко това е процес на растеж, в който ставаме повече като Христос и отразяваме Христос. А това отнема време!