NachalosBog.bg

Светият Дух в нас

Някои от нас си мислят: „Ако Исус беше тук на земята и можехме да го видим, щяхме да го следваме навсякъде“. Но в Езекил 36:26-27 Господ казва: „ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми”. Има нещо в тази дума „вътре“. „Ще вложа Духа Си вътре във вас“. Имаше време, когато трябваше да ми се напомня, че Духът Му е вътре в мен. Спомням си, че го четях и в продължение на дни обикалях, като мислех: „Неговият Дух е в мен!” Христос е в мен чрез Духа Му днес, както е бил с учениците. Удивително е да осъзнаем, че Духът Му живее в нас и често не обръщаме никакво внимание на Него.

Къде живее Светият Дух

1 Коринтяни 3:16 казва: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?”. Андрю Мъри, в своята книга „Духът на Христос”, разяснява това по начин, който беше много полезен за мен. Той каза, че в еврейския храм има три двора: външен двор, вътрешен двор и Светая Светих.

Мъри описа как телата ни са като външния двор. Вътрешният двор е като нашия ум, нашата воля и нашите емоции. Но вътре в нас е Свeтото място, където живее Божият Дух. Светият Дух обитава вътре в нашия дух. Така вътре във вас и вътре в мен е Светая Светих. Светая Светих е във вас. В стих 17 от тази глава се казва: „Божият храм е свет, който храм сте вие“. Добре е за вашето себепознаване да знаете, че Светая Светих е във вас и в мен.

Как тогава пазим нашите храмове очистени? След като приемем Христос, кръвта на Христос ни очиства. Как тогава пазим нашите храмове очистени? Чрез вяра. Като се доверяваме на Бог и Неговото слово.

1 Йоан 1:9 е стих, който обичам да наричам „сапунът на християните“. Той казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“.

Последният път, когато си миехте ръцете, когато те са били наистина мръсни, стояхте ли над мивката, казвайки си: „Къде отиде мръсотията, толкова се притеснявам за нея?“ Не. Вие приехте с вяра, че мръсотията си е отишла в канала. Никога не си мислите за нея. Това е, което трябва да направим. Ако изповядваме греховете си, Той е верен; Той е праведен да прости греховете ни и да ни очисти от всяка неправда. Трябва да вярваме, че Той ни е простил, дори и да не го виждаме или чувстваме.

Светият Дух винаги ни насочва към Христос. Той винаги ни насочва към прошка, към кръста и към кръвта на Христос. Той винаги ни сочи, че няма никакво осъждане. Защо? Защото Римляни 8:1 казва: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса“.

Но какво прави дяволът? Той иска да ви ограби от мира, който Бог казва, че е ваш. Дяволът се опитва да ви накара да погледнете назад и да помислите за собствения си най-лош грях. Мислите за тези неща и те се появяват като на видео. Това, което трябва да направим, е да отнесем тези грехове под кръста и да кажем: „Господи Исусе, това просто доказва, че имам нужда от Спасител. Господи, благодаря, че кръвта на Исус Христос ме очиства от всеки грях“. Помислете за греховете си чрез кръста и чрез кръвта на Христос, и ще имате Божия мир. Не преглеждайте старите грехове. Вярвайте на Божията прошка.

Светият Дух ни говори

А сега, какво да кажем за настоящите грехове, греховете, които Бог може да доведе до вашето внимание?

Начинът, по който Господ наистина ме променя, повече от всеки друг начин, е чрез моите взаимоотношения. В живота си имах връзка, която ме преследваше с години. Имах толкова трудно време с този човек, че си мислех: „Ако ти наистина ще бъдеш на небето, аз дори не искам да отивам там“. Бях насочила пръста си към този човек. Бях критична. Бях осъдителна. Откривах грешки. Нямах какво добро да кажа за него. И през цялото време се оправдавах.

Тогава един ден Господ ме насочи към Лука 18:9: „И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча...” Разбрах, че гледам на този човек с презрение. Това е притчата, която Исус каза:

„Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей (самоправедни, арогантни религиозни лидери по времето на Исус), а другият бирник (често покварен, взимащ по-голям от дължимият данък, мразен от повечето хора). Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.“

Исус обясни притчата, казвайки: „Казвам ви, че този (човекът, който каза: „Боже, бъди милостив към мене грешника”) слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси“.

Когато прочетох това, си казах: „Господи, аз съм като фарисеите. Мразя това. Гледам на този човек с презрение“. Разбрах, че трябва да погледна към собственото си сърце. Когато започнах да гледам на собственото си сърце, видях ревност, липса на любов, гордост, гняв, съдене, насочване на пръста си. След това погледнах Галатяни 5:16-23: „Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти… А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни… А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.“

Понякога разглеждаме списъка с греховете и си казваме: „Ами аз не се разпознавам някъде в него“. Но знаете ли какво не успяваме да направим? Не успяваме да погледнем себе си в списъка на плода на Духа и да кажем: „Колко обичам аз? Колко добър съм аз? Колко съм верен? Колко милостив съм аз?” Склонни сме да се измерваме с греховете, вместо да се измерваме с плода на Духа.

Андрю Мъри е казал: „Защо намираме християни, които са свети и груби?” Той продължава: „Защото не знаят нищо за Духа на любовта. Само Светият Дух може да произведе любовта си“.

Докато си мислех за човека, който ме е наранил, напомних си за един стих в 1 Петрово 3:8,9: „най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула“

Чувствах, че този човек ми е направил зли неща, обиждащи неща към мен. Но след: „Не въздавайте зло за зло или хула за хула“, се казва, „напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение“.

Като гледах на това, което видях в собственото си сърце и признах, че съм като фарисея, се помолих: „Господи, бъди милостив към мене грешника. Господи, би ли ми показал как да дам благословия на този човек?“ Тогава бях в Англия и в една от книжарниците си спомних, че видях една доста скъпа книга, която знаех, че наистина ще му хареса. Следващият път, когато бях в Америка, му дадох тази книга. Не мога да ви опиша колко дълбоко бе трогнат. Това означаваше много за него и мисля, че Бог го използва по мощен начин.

Светият Дух винаги ще бъде верен, за да ни покаже къде не сме като Христос. Той беше верен да ми покаже къде не съм като Христос. Когато четем Божието Слово и молим Светия Дух да ни води по начин, който му е угоден, той ще произведе в живота ни плода на Духа: „любов, радост, мир, търпение, доброта, кротост и самоконтрол“.

Исус е казал: „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов… Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.” (Йоан 15:9,11)

Извадка с разрешение от книгата „Вярата не е чувство“ от Ней Бейли.