NachalosBog.bg

Тайната на християнския живот

Да разберем изпълнения с Духа живот

Изглежда ли ви християнският живот като нещо невъзможно? Нека споделя с вас една тайна – той наистина е нещо невъзможно – когато се опитваме да го живеем сами за себе си. Да опитваме да живеем като християни чрез собствените си усилия е като кораб на суша… просто не се получава добре. За да може корабът да стигне, където и да било, той трябва да е позициониран във водата. За да може да се наслаждаваме на живота си като християни, трябва да се научим как да се уповаваме на Бог. Апостол Павел знаел това, когато казал: „Понеже всичко мога [да направя от това, което Бог иска от мен] чрез Онзи [Христос], който ме подкрепява [т.е. който ми дава сили].” (Филипяни 4:13).

Тайната на успешния християнски живот е да позволим на Христос да живее Своя живот чрез нас: „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” (Галатяни 2:20).

По време на последната вечер, която Христос прекарва със Своите ученици, Той им казва, че ще ги напусне, но че те няма да бъдат оставени сами: „Истина, истина ви казвам [истината е, че], за вас е по-добре аз да си отида, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде. Ако си отида, Той ще дойде – защото Аз ще го изпратя при вас.” (Йоан 16:7).

На вас ви е даден някой, който да ви направи способни да живеете християнския живот смело – това е Светият Дух. Той не е просто гид в информационна будка по пътя към небето: Той е Духът на Христос – дошъл да живее във вас.

Кой е Светият Дух?

Светият Дух е Бог, както и Синът, и Отца. Голяма част от объркването и неразбирането относно Светият Дух, се появява в резултат на това, че хората не гледат на Него като на личност. Той има личностни белези. Той е божествена личност със Своя воля и чувства.

Светият Дух притежава всички качества, които Синът и Отец притежават. Той е всемогъщ, всезнаещ, непроменим и вечен. Той е третото лице/личност на Троицата.

Каква е целта на Светия Дух?

Светият Дух играе основна роля във вашия християнски живот. Нека разгледаме някои от нещата, които Той върши, за да видим защо Той е толкова важен.

Светият Дух ви е изобличил за вашия грях и ви е показал нуждата ви от Христос (Йоан 16:8-11). Библията обяснява, че без помощта на Светия Дух хората гледат на християнството като на глупост/безумство (1 Коринтяни 1:18). Тези около вас могат да си мислят, че сте луди да се посветите на Христос! А вие изобщо не виждате нещата по същия начин, защото Светият Дух ви е разкрил чудото на живота в Христос.

Светият Дух ви е дал нов живот. Плътта ражда само плът, казва Исус. Само Светият Дух може да даде духовно рождение (Йоан 3:6). И именно чрез Духа Божията любов е била изляна в сърцето ви (Римляни 5:5). Светият Дух също ви дава и вътрешната увереност, че сте станали християни (Римляни 8:16).

Светият Дух е ваш учител. Той ви води в истината на Божието Слово. Той ви разяснява Библията, така че да можете да разбирате и да прилагате нейните истини (Йоан 16:13,14). Той говори на сърцата на хората, докато вие им разказвате за Исус (Деяния 1:8). Той говори като ваш застъпник пред Отец, когато се чувствате така, сякаш не знаете как или за какво да се молите (Римляни 8:26,27).

Светият Дух е бил изпратен от Христос, за да ви даде способност да живеете като християни! Както и апостол Павел пише, „…Духът на Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, живее във вас” (Римляни 8:11). Да живеем като християни е възможно само чрез силата на Светия Дух.

Сега вече сигурно си мислите: „Имам нужда от Светия Дух в живота си!“ Ако вие сте християнин, Той вече живее във вас: „Вие обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов“ (Римляни 8:9). Светият Дух обитава постоянно във вас, но е възможно вие да не предавате/покорявате живота си на Неговото ръководство. Той може да е „жител“ – без да е „президент“ в живота ви.

Апостол Павел прави разграничение между два вида християни: духовният християнин и плътският християнин.

1. Духовният християнин – Това е християнин, който се доверява на Бог, стреми се да живее чрез Божията гледна точка за всичко и има „ум Христов” (1 Коринтяни 2:16).

Духовният човек е приел Христос и живее с Христос в центъра на живота си. Този човек не е безгрешен и се сблъсква с проблеми и изкушения всеки ден, както и всеки друг човек. Но той се доверява на Христос за всяка подробност и всеки проблем, които среща по пътя си. Най-голямото му желание е да угоди на Христос, а не да разчита на одобрението на хората.

2. Плътският християнин – Този човек е християнин, който живее чрез собствените си сили и по свое усмотрение. „И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?“ (1 Коринтяни 3:1-3).

Плътски означава „според греховната плът“. Плътският християнин е християнин (той е предал живота си на Исус Христос в някакъв момент), но животът му е ориентиран около себе си и собствените му нужди. Той може да показва някакви белези на това, че е християнин, но делото на Светия Дух в неговия живот е потиснато или чрез съзнателно непокорство или чрез невежество по отношение служението на Духа в него.

Каква е разликата между плътския и духовния християнин? Не е в това, че на плътския християнин му липсва част от Христос или част от Светия Дух в живота му. Той притежава същите духовни ресурси, както и духовният християнин. Духовният християнин, обаче разчита на силата на Христос, за да живее като християнин, докато плътският човек разчита на собствените си сили. Да се опитваме да живеем като християни със собствените си усилия е толкова безплодно и безрезултатно, колкото и това, да се опитваме да обиколим града, бутайки с ръце колата си.

Да бъдеш воден от Духа

В Библията се говори за това, „да бъдем водени“ от Духа. Това предполага да се покоряваме на това, което Той ни казва: Той води, ние следваме. Много просто. Обикновено обаче, не ни харесва някой да ни казва какво да правим – дори и ако този някой е самият Бог! И въпреки това, изпълването със Светия Дух означава, да позволяваме на Божия Дух и на Божието Слово да ни казват, какво да правим.

Имаме този избор всеки ден: Ще позволим ли на Светия Дух да ни води, или ще бъдем управлявани от нещо друго? Ще позволим ли на страха си за бъдещето или на собственото си желание да получим, каквото на нас ни се иска, да станат нещо по-важно, отколкото това да се покорим на Христос? Когато Светият Дух ви изпълва, Той направлява вашите мисли и действия. Не можете да бъде изпълнени с омраза, страх или тревога, докато сте пълни с Духа. Няма място за двете едновременно.

„Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля. И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа“ (Ефесяни 5:17,18). За разлика от алкохола промените, до които води Светият Дух в нас, не са повърхностни и изкуствени. Те не се износват с течение на времето. Библията нарича тези трайни промени „плод“, който расте и узрява в следствие на един живот, ориентиран около Христос: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание…” (Галатяни 5:22,23).

Как можем да бъдем изпълвани със Светия Дух?

Управлението на Светия Дух е наш избор. То е нещо доброволно, но не става чрез осмоза. Хората не се напиват, като държат неотворени кенчета с бира или като работят в магазин за алкохол. Като християни може да сте заобиколени от Библии и други християни, но пак да не сте изпълвани със Светия Дух.

Можете да изразите желанието си да позволите на Светия Дух да ви направлява, чрез молитва. Ето една молитва, която често ми е помагала за това:

„Скъпи Татко, нуждая се от Теб. Признавам, че до сега сам съм направлявал живота си и така съм съгрешавал срещу Теб. Благодаря Ти, че си опростил моите грехове чрез Христовата смърт на кръста за мен. Сега каня Христос отново да заеме Своето място в центъра на моя живот. Изпълни ме със Светия Си Дух, както си ми заповядал да бъда изпълван, и както си ми обещал в Твоето Слово, че ще направиш, когато аз Те моля за това с вяра. Моля се в името на Исус. Като израз на моята вяра сега аз Ти благодаря, че Ти вече направляваш живота ми и че ме изпълни със Светия Дух.“1

Ако сте се помолили с тази молитва и искрено желаете Духът да ви управлява, тогава Светият Дух вече ви изпълва – дори и ако вие не го чувствате. „И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако искаме нещо според Неговата воля, Той ни слуша. И ако знаем, че ни слуша, каквото и да поискаме, знаем, че сме получили, каквото искаме от Него.” (1 Йоан 5:14,15)

Някои хора приравняват изпълването със Светия Дух на мистично религиозно преживяване. То не е нещо мистично. То е решение, взето с вяра: отклик на това, което Бог казва в Своето Слово – че Той желае да ни изпълни с Духа Си. Не разчитайте на чувствата си.

Три въпроса

Служението на Светия Дух е така жизненоважно за нашия християнски живот! Възможно е в ума ви няколко въпроса все още да стоят без отговор.

1. Защо много християни не са изпълвани с Духа?

Именно този въпрос беше задал Майк онзи ден, когато обядвахме заедно. Каква е причината за липсата на повече християни, които да са изпълвани със Светия Дух?

С една дума, грехът. Ние избираме да не се покоряваме на Бог. Това може да бъде под формата на гордост: да искаме нещата да се случват по нашия начин. Не позволяваме на Бог да управлява нашите финанси; трудили сме се усърдно за парите си и сега те са наши. Не позволяваме на Бог да направлява нашите взаимоотношения; защо да прощавам на този човек, след като всъщност вината е в него? Не даваме на Бог контрола над моралната ни чистота; това си е само наша работа; ничия друга не е, дори и на Бог. Така говори в нас гордостта. Писанието казва: „Той [Бог] се противи на горделивите, а на смирените дава благодат” (Притчи 3:34).

Грехът може да взима друга форма: на страха. В Притчи виждаме заявлението, „Страхът от човека слага примка…” (Притчи 29:25). Има ли нещо, което Бог иска от вас да направите, но не сте го направили, защото се страхувате какво ще си помислят хората? Знам, че самият аз много лесно мога да си помисля: „Не мога да го направя. Ще изглеждам като глупак, ако го направя. Бог не може да иска това от мен“. Но често Той иска точно това!

Втората половина на този стих в Притчи ни учи: „но онзи, който уповава на Господа ще бъде в безопасност”. Лесно е да поставим одобрението на хората над Божието одобрение, но не е ли да угодим на Бог това, което наистина искаме? Тогава животът ни ще се различава от този на повечето хора. Но си струва.

2. Може ли да съм изпълнен с Духа и все още да имам трудности с греха?

Предполагам, зависи от това, какво имате предвид под „трудности с греха“! Ако вие постоянно се поддавате на греха, тогава не е възможно Светият Дух да ви управлява или изпълва. Но ако въпросът ви е, „Ще върша ли все още грехове, след като съм научил за изпълването със Светия Дух?”— тогава отговорът определено е „Да“.

Може да откриете, че няколко пъти през целия ден се случва да извършите грях и да го изповядате. Това не е духовна слабост; това е белег, че Светият Дух работи в живота ви! Да осъзнаваме, че съгрешаваме, след което да се справяме с греха си, е нещо, което бихме описали като „духовно дишане“.

Духовното дишане включва „издишване”— признаване на греха ни пред Бог тогава, когато се случи да го извършим. Разбираме, че сме съгрешили и така сме отнели полагащото се „директорско място“ на Бог в живота ни. Като „издишваме”, ние премахваме нечистото и се позоваваме на прошката, която вече е наша чрез Христовата смърт на кръста.

Духовното дишане включва също и „вдишване”— молене на Бог отново да ни изпълни със Своя Свети Дух, отново да направлява живота ни. Помнете, че Той не ни напуска, когато съгрешим. С греха си ние сме игнорирали Неговото водителство, а сега пак можем да следваме това водителство. Вие се учите да Му се доверявате, което изисква време. Не се обезсърчавайте, когато паднете в грях – научете се да се изправяте отново.

Най-малкото от трите ни деца се научи да ходи миналата година. Отне ѝ известно време. Тя не се събуди на първия си рожден ден и не се прехвърли през оградата на леглото си, за да се втурне в уроци по аеробика за прохождащи. Първите ѝ стъпки бяха колебливи и несигурни. Тя падаше в локви кал, върху масички за кафе и в кошове за пране. Тя все още пада от време на време (както и ние, родителите ѝ!), но винаги се изправя.

Никога няма да станем имунизирани срещу греха; безгрешието е запазено за рая. Когато порастваме в познаването си на Бог, ще израстваме и в това, да гледаме на живота през Неговата гледна точка, и в някои области ще съгрешаваме по-малко. Ще се научим и как да се борим с изкушенията. Но дори и тогава ще има случаи, когато съгрешаваме и ще трябва да дишаме духовно – независимо дали сме християни от една или от седемнадесет години.

3. Ами ако животът ми не се е променил много все още?

Хрумвало ли ви е, че нивото ви на християнски растеж може да е точно такова, каквото Бог иска за вас? Разгледахме двата вида християни – плътският и духовният. Има обаче и трета категория християнин: новият християнин. Помните ли какво казва апостол Павел на коринтяните? „Братя, не можах да ви говоря като на духовни — а като на младенци в Христос.”

Няколко години по-рано апостол Павел е довел до вяра в Христос много от тези вярващи от Коринт. В онова време той не е очаквал от тях да бъдат зрели, духовни вярващи. Вместо обаче да следват нормалния темп на растеж към духовна зрялост за един християнин, вярващите в Коринт са станали плътски. Ако сте вярващ само от няколко месеца, вие сте „бебе“ християнин — не плътски, а все още млад.

Всеки месец септември, докато живеехме в Средния Запад, семейството ни се отправяше към Плодните градини Stover’s в град Трите реки, щат Мичиган. Знаехме, че там ще ни посрещнат добре подредените редове с ябълкови дървета. Пълнехме кошници с различни сортове - Mackintoshes, Winesaps и Romes.

В задната част на градината имаше редове с дървета, които не бяха отрупани с ябълки. Всъщност, изобщо нямаха плод. Те не бяха мъртви, а просто млади. Някои от тях не бяха достигнали и 1.5 метър височина. Докато по-старите дървета бяха съзрели и с приведени под напора на ябълките клони, тези млади дръвчета бяха заети просто да растат.

Ако днес се покорявате на Христос и се доверявате на Неговата сила да ви променя, тогава вие сте точно там, където Бог иска да бъдете. Недейте да агонизирате, заради „плода“, който усещате, че ви липсва. Никога не съм видял едно от онези млади дръвчета да се сравнява с някое от по-старите. Растежът е процес и всяка част от този процес е жизненоважна.

Откривам, че когато аз се покорявам на Христос и не се тревожа да се сравнявам с други християни, се наслаждавам на това, че съм християнин.

Молитвата е взета от книжката на Бил Брайт, „Открихте ли вече изпълнения с Духа живот?” (San Bernardino, CA: Campus Crusade for Christ, 1966), с. 12