NachalosBog.bg

Естеството на вярата

Всеки ден постоянно упражняваме вяра. Деветдесет и девет процента от всяко вярване или ценност, което имаме, се държи на вяра. Вярата е основна за целия живот. Например, да кажем, че се разболеете. Отивате на лекар, чието име не можете да произнесете и чиято диплома никога не сте проверявали. Той ви дава рецепта, която не можете да прочетете. Носите я на фармацевт, когото никога не сте срещали лично досега и той ви дава химични съставки, които не можете да разберете. След това си отивате у дома и вземате таблетките съгласно инструкциите на шишенцето. През цялото време се доверявате с искрена вяра. Вярата също е основна за християнския живот. Думата вяра се появява 232 пъти в Библията.

Какво е вярата?

Първо, мисля, че ще е полезно да ви кажа какво не е вярата:

  • Вярата не е емоция, т.е. да имате положителни чувства към Бог.
  • Вярата не е сляп скок в неизвестното, въпреки фактите.
  • Вярата не е универсална сила, която владеете и ви позволява да получите нещата, които искате в живота (т.нар. сила в „Междузвездни войни”…Люк използвай силата!)

За съжаление, тези идеи за вярата дори се поучават в днешно време в някои църкви.

Ханк Ханеграаф в своята книга „Християнство в криза” разказва историята на Лари и Лъки Паркър, които не дали инсулин на сина си, болен от диабет, тъй като им казали, че само ако имат вяра (ако само използват силата), тогава той ще се изцели. Трагично, но синът им изпаднал в диабетна кома и починал. Вместо да направят погребение, те организирали възкресенска служба, вярвайки, че ако имат достатъчно вяра, тоест, ако кажат правилните неща и просто вярват достатъчно силно, без да показват никакви знаци на съмнение, тогава силата на вярата ще върне обратно сина им от мъртвите. Лари и Лъки Паркър по-късно били обвинени и осъдени в непредумишлено убийство и малтретиране на дете. Защо? Защото са имали погрешно разбиране за вяра.

Евангелията в Новия Завет (Матей, Марк, Лука и Йоан) показват, че учениците също често са били объркани относно вярата. Въпреки това, те са били достатъчно мъдри да питат Исус за това. В Лука, глава 17 можем да видим учениците да помолят Исус да увеличи вярата им. И ето какво им отговорил Исус:

„Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала”. Отговорът на Исус е интересен. Забележете, че Той не казва някои от нещата, които сме свикнали да казваме в църква. Исус не казва: „Просто трябва да опитваш повече”. Нито пък казва: „Само трябва да вярваш”. Отговорът на Исус разкрива важна истина за естеството на вярата. Синаповото зърно е най-малкото семенце. Исус използва този факт, за да илюстрира, че не размерът на вашата вяра е важен. По-скоро…силата на вярата се дължи на надеждността на нейния обект, не в това колко уверен може да бъдеш.

Нека илюстрирам какво имам предвид. Представете си, че стоя на ръба на езеро по време на студените седмици на зимата в североизточната част на Америка. Езерото е замръзнало на повърхността с много тънък слой лед. Пълен с вяра и увереност, аз правя стъпка, за да мина по новосформирания слой лед. За съжаление, въпреки че съм изключително уверен и „пълен с вяра”, резултатът би бил студен, мокър шок. Докато ледът е тънък, няма значение колко вяра имам. Ледът не е надежден.

Няколко месеца по-късно, студената зима е дошла. Ледът сега е дебел около метър и аз стоя на края на езерото. Заради миналите преживявания, аз съм невероятно внимателен, докато обмислям възможността да мина от другата страна на езерото. Не съм сигурен дали ледът ще ме издържи. В крайна сметка, преди не успя. Въпреки че съм изплашен и имам „по-малко вяра”, отколкото съм имал преди, най-малката колеблива стъпка ще бъде възнаградена от чувство на твърда повърхност. Каква е разликата? Обектът е по-надежден.

Истина е, че силата на вярата се крие в надеждността на обекта. Само че….

Степента на вярата, която човек полага в един обект, е право пропорционална на познанието за този обект.

Например, помислете за мъж, който се страхува от летене. Когато пристигне на летището, той първо купува застраховка от машина, която работи с монети. Той закопчава колана си двадесет минути преди излитане и внимателно слуша рутинната „информация при спешни случаи”. Той няма вяра в способността на самолета да го заведе до неговата дестинация. Обаче докато пътуването напредва, пътникът започва да се променя. Той първо откопчава колана си, след това обядва и много скоро започва да говори със седящия до него пътник и да се шегува. Откъде идва промяната? Какво се е случило? Има ли повече вяра на 11 000 метра? Разбира се, че не. Колкото повече той научава за обекта на вярата си – самолета, толкова повече вяра той упражнява в този обект.

Същото е с християнския живот. Колкото повече научаваме за Господ, толкова повече вяра можем да положим в Него. Научете се да живеете въз основа на фактите на Божието Слово вместо въз основа на чувствата си. Прекарвайте време четейки Библията, изследвайки я и молейки Бог да ви покаже повече от това кой е Той. Има много места, с които можете да започнете. Псалми 145, 146 и 147 са три чудесни глави, описващи кой е Бог. Из цялата Библия, молете се Бог да ви покаже повече от Себе Си и забележете как Той иска да Му се доверявате. Във всяка ситуация, в която попадате, питайте Бог: „Кое е онова за Теб, което искаш да знам, за да Ти се доверя в тази ситуация?”. Обърнете се към Библията и станете ученик на Бог и изучавайте отношенията Му към вас!

Д.Л. Муди веднъж казал: „Преди имах навика да се моля на Бог да ми даде вяра. Един ден прочетох Римляни 10:17, където се казва: „вярата идва от слушане, а слушането от Божието слово”. И така, започнах да чета моята Библия и оттогава вярата ми расте.“