Ако съгреша, все още ли ще отида в рая?

Всеки християнин се бори с греха и греховете, върху които в дадени моменти се фокусираме, ще се променят с времето. Важно е да позволяваме на Бог да ни показва тези грехове и да му даваме възможността да ни променя на неговото време и по неговия начин. Ако се опитаме да си изберем някакъв грях и се напрегнем сами да го превъзмогнем, със сигурност ще се провалим. Бог е този, който ни променя и вместо върху нашите опити със собствени усилия да се фокусираме на волята и решителността си, Бог желае да се фокусираме върху него и неговата сила. Той иска да му се доверяваме да ни променя вместо да се доверяваме на себе си.

Павел се бори с пожеланието и описва това в Римляни 7 глава. Колкото повече се опитва да спазва закона, толкова повече законът го обвинява, защото не може да му се подчинява. Неговото заключение? Когато пита: „Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“, отговорът му е: „Исус“ и продължава да обяснява това в Римляни 8 глава.

Други стихове, които може да са полезни:

1 Йоан 1:7-2:2: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда […] Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. Той е умилостивение за нашите грехове [...]”

Никой християнин не живее съвършен живот, който напълно да удовлетворява Бога. Но ние сме приети от Бог чрез смъртта на Исус вместо нас и сме простени и обявени за праведни поради праведността на Исус.

Римляни 3:20-26: „Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха. А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика.Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус... Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-рано, във времето на Божието търпение, за да покаже, правдата Си в настоящото време и да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус”.

Бог казва, че ние не сме вече под закона (изискванията и очакванията на Бог), основан върху представянето ни. Вместо това, ние сме под неговата благодат, защото Исус сам изпълнява изискванията на закона и чрез благодатта си ни е приел да имаме връзка с него.

Основанието за вечен живот е нашата вяра в Исус, а не способността ни да преодоляваме греха. Исус умира на кръста заради нашия грях. Той ни предлага прошка, основана на онова, което той извършва. Той ни предлага неговата праведност и приемането ни като Божии деца, защото откупува нашето спасение.

Нашият фокус сега е да изучаваме Словото му като го молим да изгради в живота ни онова, което виждаме в Библията, доверявайки му се, че ще го извърши. Не се обезсърчавайте, но продължавайте да му се доверявате, да се облягате на способността му да ви променя и да ви освобождава от греха. Покорявайте му се и той ще ви показва пътя, по който да бягате от изкушенията – поемете по този път! (1 Коринтяни 10:13), но помнете, че променящата сила принадлежи на него, а не на нас.

Има само един начин да се стигне до рая – вярвайте в Исус, оставете спасението си в неговите ръце и онова, което той извърши за вас. Бог осигури нашето спасение. Исус е нашият Спасител, не ние.

Исус казва: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота“ (Йоан 5:24).