Може ли Бог да даде насока за живота ми?
Бог ще даде насока за живота ни, ако го молим и му се доверяваме. Ето един личен пример за това, колко ясно Бог може да ни води…
Една от най-големите радости в живота ми е да направя нещо, което знам, че е Божия идея.
Обичам да гледам как Бог поставя началото. Ето един модел, който забелязвам:
- Tой привлича вниманието ни към някаква нужда или възможност.
- След това ние го питаме как да откликнем. И чакаме Бог да ни води.
- Накрая просто го следваме. Понякога започваме да следваме без дори да знаем целия план, но това не е проблем. Ние следваме всички възможни стъпки, които той е поставил пред нас.
Има много цитати в Писанието, които ни учат да правим това. Ето един:
Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш. Защото в Него ще се весели сърцето ни, понеже на Неговото свето име уповахме. Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас според както сме се надявали на Тебе (Псалм 33:20-22).
В деня, когато извиках, Ти ме послуша; ободрил си ме със сила в душата ми (Псалм 138:3).
Божието водителство, Божията вярност, когато го търсим, е голяма част от моя живот. Той се е изявявал толкова ясно и толкова очевидно, когато ме е напътствал.
От време на време ще споделям примери с вас, надявайки се те да изграждат вярата ви и видението ви относно чакането на Господа и отварянето на очите ви за неговото водителство.
Ето само един пример за това как Бог поставя началото:
В различни моменти Бог поставяше в сърцето ми да пиша писма на приятели или роднини, които не познават Исус, и да споделя благата вест с тях. Бях вярна да направя това. Техният отговор не беше моя грижа.
Просто знаех, че Бог искаше от мен да напиша тези писма. Можеха да се отворят различни възможности. Например, когато попаднах в трудна ситуация и една роднина коментира нещо за моята „голяма вяра“.
Няколко дни по-късно ѝ писах, че въпросът не опира до моята вяра. Ние можем да се доверим на Бог, защото той е достоен за доверие.
Казах ѝ: Ако те бях помолила да бъдеш моя интериорен дизайнер, нямаше да е заради моята голяма вяра, а защото ти си добър дизайнер! И след това ѝ обясних защо на Бог може да се разчита.
Бях вярна на това да напиша онези писма на отделни хора - така както Бог вложи тези хора в ума ми. Питах го: Какво да кажа на този човек?
И когато Бог ми даваше послание, което ми се струваше правилно, аз им пишех. Това се случваше доста често в продължение на години.
Но една година, изпитах желание да напиша статия, която да принтирам и разпространя сред съседите ми или служителите в магазините по време на Рождество Христово. Знаех, че всеки е зает по това време на годината. Но знаех също, че мнозина не знаят истината за Рождество Христово и какво им предлага Исус. Така че раздаването на една такава статия на другите ми се струваше много лесен начин да обясня празника.
Беше малко страшничко да пиша нещо за „широката публика“. Чувствах се изложена на показ. Чудех се дали съм достатъчно добър писател, за да направя нещо такова. Поради плахостта си прекарах една цяла година в писане на тази статия!
„Изпипвах“ един параграф, но после го премахвах. Това беше моята тестова площадка. Моята лаборатория. Една цяла година за написването на една статия! Да, знам, че е лудост.
По това време бях поканена от християнската организация, в която членувах, да отида на една конференция. Но се случи така, че моята 4-годишна дъщеря не се чувстваше добре и аз изпуснах 95% от конференцията.
Всичко, с изключение на един-единствен знаменит час, в който тя се почувства добре и можехме да присъстваме…
Изкачихме се до долните пейки в дъното на огромната зала с книжки за оцветяване и пастели в ръка.
Оглеждайки огромната тълпа от 5 000 души, казах на Бог: Чудно ми е какво ще трябва да направя, за да открия Линда в тази тълпа? Линда беше чудесен благовестителски писател и исках да я питам някои неща относно писането на статии.
След по-малко от две минути, Линда мина през задната врата на залата, на приземния етаж, и застана точно под мен. Аз просто се наведох и я потупах по рамото. Срещнахме се за обяд същия ден... последния ден на конференцията.
Отново Бог подейства като снабдител.
Когато и двете ми деца бяха достатъчно големи да ходят на училище, казах на Бог: Мисля, че искаш от мен да пиша повече благовестителски статии. Но трябва да намерим начин да бъда по-продуктивна от една статия на година.
След няколко месеца някой ме покани да бъда писател за голяма благовестителска кампания във всички университети в Америка. Кампанията съставляваше печатни статии, плакати и реклами в университетските вестници.
Всичко това доведе до създаването и превеждането на EveryStudent.bg на 45 езика, достигайки повече от 150 милиона човека. Но това е друга история.
Това, което искам да запомните, е да следвате Бог, където и да ви води. Всичко започна с писането на писма до приятели и роднини. Верният в най-малкото и в многото е верен (Лука 16:10).
Молете Бог да ви води. Вслушвайте се в това, което той влага в сърцето ви. Молете го да ви снабди с онова, от което се нуждаете. А след това го следвайте. Нормално е да се страхуват. Но в страха си се обърнете към него!
