Защо не трябва да слушаме Сатана
Беше началото на януари. Току-що се бях прибрала вкъщи след като бях говорила на няколко конференции. Този ден се събудих депресирана и обезсърчена. През главата ми минаваха мисли като: „Животът ми приключи. Вече си изживяла най-добрите години от живота си. Моето служение свърши. Не ми се струва, че Бог ме обича“. Защо имах тези мисли? Откъде дойдоха? И как мога да ги накарам да си отидат? До края на деня вече бях по-добре. Духът ми беше привдигнат и имах надежда. Но какво знаех и какво направих, за да се случи промяната? Това е, което искам да споделя с вас, за да можете и вие да имате победа, когато страх или обезсърчение, или някоя друга духовна битка, се спуснат върху вас.
По време на моето служение научих, че нашите души имат враг. Не го виждате, но той е там. 1 Петрово 5:8 казва: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата”. И така, ние му се противопоставяме, като сме твърди и вярваме на Бог, че ще извърши онова, което е казал.
Кой е Сатана?
Кой точно е Сатана? Той е онзи в Писанието, който е наречен „лукавият”. Той не е противоположният на Бог, сякаш е равнопоставен на Бог, защото Бог няма противоположност. Бог няма равен. Сатана е просто ангел, очакващ Божия съд. Сатана се опитва да има власт над християните, но ни се казва: „По-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света” (1 Йоан 4:4).
И въпреки това Сатана се опитва да обезсърчи християните. Той ни изкушава да грешим и се опитва да ни държи далеч от упование в Бога. Той е нашият враг. Не го виждаме, но той е там. Самият Исус се моли Отец да ни пази от лукавия (Йоан 17:15).
Сатана е споменат в Писанието като обвинител, клеветник, баща на лъжата, убиец, измамник, противник. Павел казва в Ефесяни: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Ефесяни 6:12). Ние се борим срещу нещо. Във 2 Коринтяни 2:11 Павел казва, че не е в неведение относно плановете на Сатана. Ние също не можем да си позволим да останем в неведение.
Също така, няма нужда да се страхуваме. Никога няма да ви насърча да се съсредоточите върху тъмнината, въпреки че тя със сигурност съществува. Вместо това искам да познавате победата, която имаме в Христос - истината и сигурността, които са наши.
Как точно действа Сатана? Какво прави той? Най-основната цел на Сатана е да ни заблуждава – да се опитва да накара нещо да изглежда като истината, но всъщност е лъжа; това е измама. Д-р Нийл Андерсън от Свобода в Христос има много полезно наблюдение.
Библията описва Сатана по три начина:
- Изкусител (Матей 4:3)
- Клеветник на братята (Откровение 12:10)
- Баща на лъжата (Йоан 8:44)
Д-р Андерсън отбелязва: „Ако исках да ви изкуша, щяхте да разберете. Ако исках да ви обвиня, щяхте да разберете. Но ако исках да ви подлъжа, нямаше да разберете. Силата на Сатана е в лъжата. Ако премахнете лъжата, ще премахнете силата“.
Как да се изправим срещу Сатана
Как се изправяме срещу лъжите на Сатана? Четем какво казва Бог. И така, когато се чувствате като отвратителен християнин понеже не сте прекарали време в молитва или в изучаване на Библията, или когато се чувствате сякаш сте разочаровали Бог по някакъв начин и започнете да мислите: „Бог сигурно е толкова разочарован от мен, че просто няма да иска да има нищо общо с мен!“, какво казва Божието Слово по този въпрос? „Оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа” (Филипяни 1:6). Както и: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса“ (Римляни 8:1).
Или може би си мислите: „Бог не ме обича истински. Ако Бог ме обичаше, нямаше да имам всички тези проблеми“. Това може да се усеща като истината, но какво казва Божието Слово, какво казва Исус? „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас” (Йоан 15:9). „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас[…]” (1 Йоан 4:10). „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме” (1 Йоан 3:1).
Какво казва Исус, когато, да речем, сте обезсърчени от някакъв грях и Сатана ви обвинява, казвайки ви, че Бог никога няма да ви прости? Че това е лъжа. Откъде знаем? Какво казва Божието Слово? „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:9).
Ето още един пример. Да кажем, че сте привлечени от някого и този човек ви казва: „За Бог няма да бъде никакъв проблем, ако започнем да правим секс, тъй като ние се обичаме толкова много”. Но какво казва Божието Слово? „Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено[…]” (Евреи 13:4). „Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест, не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога[…]” (1 Солунци 4:3-5).
Не оставяме нашите чувства или мисли, нито лъжите на Сатана да диктуват това, което е истина. Божието думи са по-истинни от всичко, което чувстваме, мислим или виждаме. Сатана се опитва да замъгли нашето мислене, опитва се да ни накара да мислим, че Бог ни лишава от нещо. Но Бог ни е създал и ни обича достатъчно, за да умре за нас. За да се справите с лъжите на Сатана, трябва да знаете истината.
Трябва да познавате Словото му, преди то да ви освободи. Казано ни е да се противопоставяме на дявола, „стоейки твърди във вярата[…]” (1 Петрово 5:9). Вярата не е чувство. Тя е избор, който трябва да направим, за да вярваме на Бог, че ще извърши онова, което е казал. За да спечелим духовната битка, трябва да „хванем“ тези мисли, чувства и изкушения и да се запитаме: „Какво казва Божието Слово за това?”. В Йоан 17, веднага след като Исус се моли на Отец, „да ги пазиш от лукавия“, той казва: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). И още: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32).
Разбрах, че е важно да знаем кои сме в Христос. В Ефесяни Павел пише: „Да просвети очите на сърцето ви, за да познаете… колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите”, към нас, които го приемаме в Неговото Слово (Ефесяни 1:18,19). Бог живее в нас и ни дава сили.
Тогава, когато имаме негативни мисли за себе си, или за Бог, или за другите, какво да правим с тях? В Ефесяни 6:16 се казва: „Вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия”. Тук се казва, че ще можем да угасим ВСИЧКИ огнени стрели на нечестивия. Това са мислите, които сякаш идват от нищото - като огнени стрели. Какво да правим с тях? Забележете, че се казва: „Вземете щита на вярата”. Това е нещо, което трябва да направим. Не можем да си позволим да бъдем пасивни в духовната битка. Яков 4:7 казва: „Противете се на дявола, и той ще бяга от вас”. Трябва активно да вярваме на Бог, че ще извърши онова, което е казал в Словото си. Ако бъдете атакувани от огнена стрела, тя е насочена към ума ви.
Мислили ли сте си някога, че ТРЯБВА да се поддадете на изкушението, сякаш точно това изкушение е твърде трудно за устояване? Ето един страхотен стих, който да запомните, за да можете да си го напомняте в подобни ситуации: „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите” (1 Коринтяни 10:13).
Пленяване на всяка мисъл
Сатана не може да чете мислите ни, но може да насажда мисли в нашите умове. Във 2 Коринтяни 10:5 се казва, че „[…] пленяваме всеки разум да се покорява на Христа”. Какъв разум, каквиви мисли, трябва да пленяваме? Мисли, които идват в ума ви, които противоречат на това, което Бог казва за вас. Мисли, които идват в ума ви, които противоречат на това, което Бог казва за себе си или за другите хора.
Мислите могат да станат действия; действията могат да станат навици. И всичко започва с мисъл. Бог иска да се доверяваме на неговото Слово повече, отколкото на нашите чувства, повече, отколкото това, което виждаме в дадена ситуация. Божието Слово е по-вярно от всичко, което аз мога да си помисля. То е по-вярно от всичко, което чувствам. То е по-вярно от начина, по който дадена ситуация изглежда в очите ми. Библията казва, че „тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века” (Исая 40:8). В един от псалмите Давид казва: „Твоето слово е... виделина на пътеката ми” (Псалм 119:105).
Исус дава за пример следната притча, за да покаже важността на слушането и изпълняването на това, което той казва: „И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара“ (Матей 7:24,25). Исус продължава като казва: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна“ (Йоан 15:10,11).
Можем да се изправим срещу всяка ситуация, всяка мисъл или чувство и да се обърнем към нашата Скала (Псалм 18:46), към този, който ни обича и ни води към всяка истина (Йоан 16:13). Сатана може да се опита да ви изкуши, да ви обезсърчи, да ви победи. Но той е лъжец и вие трябва да се изправяте срещу неговите лъжи с истината на Божието Слово. Когато активно вземаме щита на вярата, който е Божието Слово, ние стоим победоносно в Христос.
„Благословен да бъде Господ, моята канара.
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият, -
Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост,
високата ми кула, и моят избавител,
щитът мой, и Онзи на Когото уповавам…“
Псалм 144:1,2
„Ще благославям Господа на всяко време
похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
Величайте Господа с мене,
и заедно нека възвеличим името Му.
Потърсих Господа; и Той ме послуша,
и от всичките ми страхове ме избави.
Вкусете и вижте, че Господ е благ;
блажен оня човек, който уповава на Него.
Много са неволите на праведния;
но Господ го избавя от всички тях“
Псалм 34:1,3,4,8,19
„Добро е да славословим Господа
и да пеем хваление на Твоето име, Всевишни,
да възвестяваме на ранина милосърдието Ти,
и верността Ти всяка нощ“
Псалм 92:1,2
Извадка с разрешение от книгата „Вярата не е чувство“ от Ней Бейли.
