Как Бог ни променя
От време на време всички виждаме области в живота си, с които се борим; области, които ни се иска да бъдат различни. Могат да бъдат морални провали или навици, които ни обезкуражават. Как Бог иска да подхождаме към тях? Има ли начин да намерим свобода и истинска промяна? Да. Разбирането, до което стигнах относно Божията благодат, допринесе за съществена промяна в живота ми. И вярвам, че то може да доведе до големи промени и във вашия.
Когато чуете думата „благодат“, какво ви идва наум? Мисля, че най-добрата дефиниция, която намерих, е на писателя Джоузеф Кук, който пише: „Благодатта не е нищо повече или по-малко от изражението, което любовта показва, когато срещне несъвършенство, слабост, провал, грях“1.
Какво е благодат?
Това е качеството от сърцето на Богa, което го кара да не се отнася с нас според нашите грехове или да ни отмъсти според нашите беззакония. Това е Божията вярност към нас, дори когато ние не сме верни. Всъщност, това е което любовта винаги трябва да бъде, когато срещне тези, които са неблагоприятни, слаби, неадекватни, нежелани и презрени. Бог е готов да отговори на тази нужда, без позоваване на заслуги. Това е незаслужена милост.
Божията благодат излива любов, доброта и благоволение към всички, които ще му се доверят. Не е нужно да я заслужите. Просто трябва да имате взаимоотношение с него, за да приемете неговата благодат.
Ние най-много се нуждаем от благодатта на Бога, когато осъзнаем аспекти в живота си, които знаем, че са грешни - неща като: погрешни решения, навици, поведение, от което се срамуваме, области от живота, които искаме Бог да промени, но за които можем да се страхуваме от неговото осъждане. Ако сме приели Христос в сърцата си, ние сме обявени за негови, простени, и сега сме под неговата благодат. Неговата благодат е това, което ни освобождава и променя. Ето защо е толкова важно да знаем какво казва Писанието за благодатта на Бога.
Всички сме наясно, че вътре в нас има добра страна и лоша страна. Ние имаме страна, която искаме светът да види - когато показваме най-доброто си поведение. И имаме страна, която бихме предпочели да скрием - нещата, от които се срамуваме.
Живеем в култура, която е насочена към самоусъвършенстването. Прекарваме много време и енергия, анализирайки себе си и опитвайки се да разберем как да направим лошата страна по-добра. Отиваме на пазар или на фитнес, отделяйки време, енергия и пари за подобряване на това, което считаме за лоша страна. А страната, която не можем да подобрим, или все още не сме подобрили, сме склонни да скрием.
Да се крием от срам
Били ли сте някога в ситуация, в която се запознавате с някого и дълбоко в себе си казвате: „Надявам се, че няма да разберат това за мен!“. Или може да кажете на добър приятел: „Моля те, не казвай на никого тези неща за мен!”. Когато започнем взаимоотношенията си с Бог, можем да си мислим, че той е като нас и че трябва да скрием лошата си страна от него. Обаче, ако се опитаме да скрием неприемливи страни от нашата личност, можем да изгубим досег с нашата истинска същност, както и да изгубим досег с Бог.
Бог не е такъв. Неговите пътища не са като нашите пътища. Той не приема нашата добра страна и отхвърля лошата. Той ни вижда като цялостна личност, а не като раздвоена такава. Той казва: „Не се опитвай да подобриш своята лоша страна. Невъзможно е сам да го направиш. Без значение колко по-добра можеш да я направиш, тя никога няма да бъде достатъчно добра, защото аз съм съвършен. Дай ми и добрата си страна, и лошата си страна и ми позволи да те направя едно цяло“.
Как можем да изпитаме Божията благодат?
Трудно е да разберем благодатта без да разбираме закона. Виждаме съвършения закон на Бог, неговите заповеди, как той иска да живеем… и честно казано, често не можем да покрием тези стандарти. Какво правим със закона, с Божиите заповеди? Законът е като огледало за нас. Когато погледнете в огледалото, можете да видите голямо петно мръсотия на лицето си, за което не знаете, че е там. Огледалото не може да ви отърве от мръсотията, но вие наистина се радвате, че сте се огледали в него преди да излезете навън. По същия начин законът на Бог разкрива нашите недостатъци, нашите грехове, и ние сме благодарни да ги видим, за да можем да ги отнесем при Бога и Бог да може да се справи с тях чрез своята благодат. Галатяни 3:24 казва: „Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра”. Когато отидем при Христос, знаем, че се нуждаем от Спасител. Факт е, че до края на живота ни винаги ще имаме нужда от Спасител.
Евреи 4:13-16 казва: „И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме. И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“.
Да отидем при Бога с истина и смирение
Можем да изпитаме благодатта, когато отидем при престола на благодатта, с истина и смирение. Обратното на това да отидем с истина е когато се опитаме да се скрием и не отиваме при светлината.
Ще бъда откровена и ще споделя за една област от живота си, която трябваше да представя пред Господа, пред неговия престол на благодатта. Въпросът с храната беше голяма трудност за мен през целия ми живот. Не си спомням да съм била пълна като дете, но си спомням, че когато бях в 10. клас, моите приятелки (които бяха по-слаби от мен) се оплакваха колко са дебели. И си мислех: „Ако те си мислят, че са дебели, а аз тежа повече от тях, явно наистина съм дебела!“. Мисля, че тогава тежах около 53 кг. Спомням си, че това беше моментът, в който храната започна да се превръща в проблем в живота ми. И аз все мислех за нещата, които не трябва да ям, което ме правеше още повече да искам да ги ям.
Майка ми казваше неща като: „Мисля, че ще изглеждаш по-добре в дрехите си, ако не ядеш това. Защо не се опиташ да отслабнеш?“. Дори ме заведе на бариатрик2.
Когато заминах за университета, знаейки, че не трябва да ям някои неща, започнах да си вземам храна и да я крия. Криех си шоколад в чекмеджето. Веднъж скрих цял кекс под леглото си. И ако някой ми кажеше, че не трябва да ям нещо, това ме караше да искам да изям 10 бройки от него. В близост до университета имаше два ресторанта за бързо хранене. Спомням си как отивах до единия и поръчвах чийзбургер, пържени картофки и кола и ги изяждах. Тогава се качвах в колата и отивах до следващото място и си поръчвах друг чийзбургер, пържени картофки и шейк. Чувствах голям срам да поръчвам толкова много храна само за себе си на едно и също място, затова отивах на двете поотделно. А ако нямах достатъчно време да отида и на двете места, отивах само на едното и казвах: „Така, искам чийзбургер, пържени картофки и кола“. И след това продължавах: „А той какво искаше? О, да, той искаше хамбургер, кола и пържени картофки“. Държах се сякаш поръчвах за двама души. След което излизах и изяждах всичко. Но се криех. И лъжех.
Освободена от криенeто
Когато дойдох при Христос, той ме прие такава, каквато бях, и постепенно през годините се наблюдаваше изцеление в ситуацията с храненето. Тогава страдах от натрапчив импулс да ям, но през годините Бог отне по-голямата част от тази натрапчивост.
Но понякога се борех, особено с мислите си. Ще ви дам пример: Знаех, че ще говоря на голяма конференция за необвързани в Кейстоун, Колорадо, и си помислих: „Трябва да отслабна до конференцията в Кейстоун!“. Опитвах, но някак си не можех да го направя. Така че си казах: „Добре, от другия понеделник започвам!“. Времето наближаваше, така че около две седмици преди да отида на конференцията, все още исках да сваля около 5 кг. Колкото повече се опитвах, толкова по-малко можех да го направя. Доверих се на една скъпа приятелка: „Знаеш ли, Кей, наистина съм обезкуражена от теглото си. Просто не се справям много добре. Бих искала да сваля около 5 кг, преди да отида в Кейстоун“. Казах ѝ колко тежа. И тя ме погледна и каза: „Ней, мислиш ли, че ще те обичат повече на тази конференция, ако тежиш по-малко?“ Замръзнах на място. А след това казах: „Знаеш ли, Кей, мисля, че има нещо в мен, което мисли така“. Тя ме погледна и каза: „Ней, обичам те точно каквато си. Не ме интересува колко тежиш“. И аз започнах да плача. Моята приятелка Кей ми показа благодат, когато се смирих и ѝ казах истината. И знаете ли какво? Намерих нова вътрешна мотивация и свалих част от това тегло.
Това, което законът не можаеше да направи, го направи благодатта. В Евреи 13:9 се казва: „Добре е сърцето да се укрепява с благодат”. Бог ще направи същото за вас, ако отидете при него с искреност.
Разгледайте Лука 18:9-14, където Исус казва тази притча: „Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси“.
Елате с искреност и вяра
Ако откажем да се смирим и да получим неговата благодат, тогава няма взаимоотношение. Когато дойдем при Господ и му кажем как се проваляме в тези области, тогава той ще ни посрещне в тази нужда с неговата благодат. Бог не изисква да променим себе си. Вместо това той иска от нас да дойдем при него с искреност и вяра и да предадем всичките си грижи на него (1 Петрово 5:5-7).
Най-духовно здравите хора са тези, които са наясно с провалите си и вместо да се защитават, могат да кажат: „Господи, бъди милостив към мен, грешника”.
Фарисеите се опитват да бъдат свети, да спазват закона, но мотивацията им е да впечатлят другите. Исус ги нарича „варосани гробници”. Те се показват добре отвън, но отвътре са мъртви и сърцата им са ожесточени спрямо Исус. Например, те стигат до крайност, за да наложат заповедта „Да не вършиш работа в събота”. Когато Исус, от състрадание, изцелява някого в събота, те го критикуват за това.
Понякога за нас е по-лесно да имаме взаимоотношение със закона, отколкото да имаме взаимоотношение с Господ. А Сатана много повече би предпочел да се съсредоточим върху закона (заповедите на Бог), отколкото върху Господ.
Искаме ли да изпитаме Божията благодат? Трябва да отидем пред Бога с истина и смирение. Яков 4:6 казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат”.
Преди няколко години една млада жена дойде при мен в края на един семинар. Лицето ѝ беше помрачено и изглеждаше изключително обременена и осъдена. Когато започнахме да говорим, разбрах, че Христос е в живота ѝ, но също така имаше и навик, от който се срамуваше много. Опитваше и опитваше да се отърве от него, но без резултат. Не можеше да спре. Въпреки всичките си обети и усилия, тя просто не можеше да спре този навик. И когато това нещо се случваше, тя се чувстваше ужасно и осъдена. Обясних ѝ, че Сатана обича да грешим, да ни „набива в главата“ греха ни и да ни осъжда. Попитах я дали някога е предавала това на Господ. Тя каза, че не е. Толкова се срамуваше от това, че никога не го беше предавала на Господа.
Казах ѝ: „Следващия път, когато това се случи, вместо да останеш изолирана, вместо да останеш осъдена, искам да използваш греха, за да ти напомни за Божията любов“. Казах ѝ, че следващия път, когато е в това състояние, тя трябва да го донесе към светлината, като каже нещо подобно: „Господи, благодаря ти, че принадлежа на теб. Господи, благодаря ти, че ме обичаш. Господи, кръвта на Исус Христос ме очиства от всеки грях. Господи, признавам греха си, но не мога да постъпвам по друг начин, освен ако не ме промениш. Господи, решавам с волята си и всичко в себе си да застана на твоя страна и на страната на твоето Слово. Ще направиш ли в мен и с мен чрез Духа си това, което не мога да направя за себе си?“.
Помолих се с нея и заедно благодарихме на Бога за неговата благодат и мир. Беше много очевидно за мен, че тя искаше да се обърне и да се покае за този грях. И тя го направи. Няколко месеца по-късно получих писмо от нея, защото я помолих да ми пише, за да ми каже как е. В писмото си тя пишеше, че е направила това, което ѝ казах да направи: „Ней, изумена съм как през тези няколко месеца всичко, което ме тревожеше, много, много се смали, в сравнение с това, което беше преди“. Тя беше в хватката на греха, но се освободи от нея чрез благодатта. Когато се смири пред Господ и пред мен и донесе греха си в светлината на Божията благодат, той беше с нея, за да ѝ помогне.
Вярвайте го и ще го получите
Евреи 4:13: „И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме”. Римляни 5:20 казва: „Гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта“. Божията благодат е на наше разположение, но ние трябва да вярваме, че ще я получим. Трябва да повярваме на Бог и думите му, че благодатта му е на наше разположение, за да можем да я получим. Някой е казал, че има едно абсолютно неизбежно условие, което трябва да бъде изпълнено, за да може благодатта да промени един човек, което условие гласи, че Божията благодат трябва да бъде повярвана. Трябва да откликнем на Бог с доверие. И той ще действа.
Ако мога да знам, че Бог е напълно надежден, ако мога да знам, че неговата любов е напълно истинска, че неговата доброта е напълно искрена, че неговата загриженост за мен наистина означава изобилен живот, тогава той ще направи онова, което е в неговата същност да направи. Ще ме достигне в най-скришната ми дълбочина, там, където моето истинско „аз“ обитава. Неговата благодат може да ме преобрази. Той може да докосне най-дълбоките мотиви на сърцето ми и да ме направи нов човек. И точно това е нещото, на което Бог е отдаден да направи в нас. Той казва: „Ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде“ (Евреи 8:10). Бог ще направи в живота ни чрез неговата благодат това, което външният закон никога няма да направи.
2 Коринтяни 3:18 казва: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен”. Трансформацията е процес. Когато се доверяваме на Бог и думите му, той ще е свободен да променя умовете и сърцата ни. Но трябва да осъзнаем, че тази промяна не се случва наведнъж. Тя е процес.
Луис Спери Чафър е написал много изчерпателна книга за благодатта и в нея той казва: „Изумителното свидетелство на Божието Слово е, че всеки аспект на спасението, всеки дар на божествена благодат, във времето и вечността е обусловено единствено върху онова, в което се вярва“.
Бог ни преобразява чрез своята благодат
Как тогава изпитваме Божията благодат? Ние идваме при Господа в нашата слабост, в нашата неспособност, в нашия грях и в провалите си. Ние избираме да вярваме в неговата любов и способността му да ни променя, докато си отпочиваме в неговата благодат. Резултатът е, че растем.
2 Петрово 3:18 казва: „Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос“.
В историята за блудния син в Лука 15 глава, блудният син напуска дома си, пропилява богатството на баща си, и най-накрая осъзнава своята нужда и възможната доброта на баща си (ст. 17). „Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си”. Той се смирява и отива при баща си. И е искрен, когато се връща при него. Но знаете ли какво? На по-големият брат това никак не му се нрави. По-големият брат, който се сърди на бащата, че показва благодат на този син, представлява легализма (стриктното спазване на закона). Понеже по-големият брат казва, че „щом той не спазва законите, той не заслужава твоята благодат“. Но бащата продължава да обича този блуден син, без значение какво е направил.
Взаимоотношението с Бог е по-силно от закона. Сатана би предпочел да бъдем свързани със закона в легализма, така че да ходим виновни и осъдени през цялото време. Но Господ казва в Римляни 8:1: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса”. Под благодатта имаме нещо повече от нашите собствени ресурси. Имаме Божия Свети Дух, който ни помага да вършим неговата воля. Изпълненият със Светия Дух живот е осъзнаването на Божията благодат във всеки един миг от живота ни. Изпълненият със Светия Дух живот е да си признаваме, когато се провалим и да продължаваме да се връщаме при Бога. А когато поемаме лична отговорност за греха си и молим Бог да ни промени, това води до растежа ни.
На кръста Исус умира за нашите грехове, за нашето нечестие. Ние сме виновните, а той заплаща за вината. Когато изповядваме греховете си, ние поемаме отговорност за това, което е грешно и за това, за което Исус заплаща на кръста. Да бъдем Божий мъж или жена е въпрос на смирение и честност относно нашия грях и на приемане на неговата благодат, както и на растежа, който той изработва в нас.
Джон Пауъл казва следното: „Мислим си, че трябва да се променим, да растем и да бъдем добри, за да бъдем обичани. Но по-скоро ние сме обичани и получаваме неговата благодат, за да можем да се променим, да растем и да бъдем добри.“
Единственото ограничение за изцелението в живота ни е степента, до която не се разкриваме. За да растем, трябва да поемем ангажимент към това, което е истина. Божията благодат ни дава свободата да се изправим пред Бога и пред истината за нас в светлината на Божието Слово. Знаейки, че сме напълно обичани и приети от него, той ни призовава да дойдем при него с всичко, което имаме, за да ни помогне да изпитаме свобода (Йоан 8:32) и по-изобилен живот (Йоан 10:10).
Няма вече никакво осъждане
Спомням си една млада жена, която дойде при мен за съвет. Според нейните думи тя беше много неспокойна, изпитваше огромна вина и не можеше да спи. Тя беше изпълнена с осъждане и невероятен страх и унижение. Причината, поради която се чувстваше по този начин, беше, че е била замесена в неморалност. Тя знаеше, че Божието Слово казва, че не трябва да се замесва в това. Беше в капан и се страхуваше да каже на някого, защото се страхуваше от отхвърляне. С наведена глава тя ми сподели цялата история. Не скри нищо, защото имаше нужда от помощ. И наистина съжаляваше за греха си. И се разкайваше. Пред мен и пред Бога тя изповяда греха си и получи неговата прошка и неговата благодат. По-късно ми сподели, че когато най-напред е дошла при мен е била във вътрешен емоционален затвор. Но това, което откри, когато дойде при мен, беше не отхвърляне, а любов и приемане.
Няколко месеца по-късно получих писмо. Тя пишеше: „Веригите ми паднаха, вратата на тъмницата се отвори, бремето се вдигна от мен. Изпитах чувство на свобода и свежест. Когато бях в присъствието ти аз не направих нищо. Ключът беше в това, което ти направи. Това, което си ти в твоята същност. Ти ми показа Божията любов, приемане и прошка”. Тогава я попитах дали иска да бъде отговорна пред мен и тя по-късно ми каза, че никога не е чувствала тази отчетност като тежест. И се чувстваше в безопасност, защото отговаряше пред човека, който ѝ беше показал благодат. Тя продължи да получава допълнителна помощ и започна да разбира повече собствените си нужди. Тя каза още, че благодатта за нея беше станала нещо повече от теология, след като я беше изпитала.
Законът, който е добър, свят и съвършен, разкри греха ѝ като огледало. Тя се смири. Тя си призна. Тя каза истината на себе си, на мен и на Господ. И когато дойде, тя получи благодат във време на нужда. Привеждането на греха ѝ към светлината и към Господ в смирение и истина, ѝ позволи да получи неговата благодат и да бъде освободена, за да може да расте.
Помислете за областите в живота си, в които се чувствате осъдени или се страхувате от отхвърляне... в които не се чувствате съвършени. Ние трябва да отиваме при Бога със смирение и истина, когато се проваляме в следването на заповедите му. Няма нужда да се крием. Няма нужда да лъжем. Няма нужда да бъдем осъдени.
„Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което бе невъзможно за закона… Бог го извърши като изпрати Сина Си… за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух“ (Римляни 8:1-4).
„Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:5-7).
„Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?… Христос Исус ли… Който ходатайствува за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот… нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римляни 8:31-39).
(1) Free For The Taking – The Life-Changing Power of Grace от Joseph R. Cooke (извън печат)
Цитирано с разрешение от книгата Faith Is Not a Feeling от Ней Бейли.
Допълнителен материал: Changes That Heal, Dr. Henry Cloud. Zondervan
