Какво очаква Бог от мен?

от Мерилин Адамсън

Ако сте като мнозинството християни, вие желаете да угаждате на Бога с живота си. В същото време, ако трябва да бъдем честни, понякога се уморяваме в опитите си да живеем християнския живот. Често се чувстваме сякаш напрежението е твърде голямо.

Когато бях атеист, грехът никога не беше проблем за мен. Не бях особено наясно с него. Всъщност не изпитвах никаква вина. Но когато станах християнка…. Еха! Разбрах, че правя неща, които Бог не желае в живота ми. Осъзнах необходимостта да обичам другите, да чета Библията, да се моля, да свидетелствам, да обучавам други и т.н. Понякога си мислех: „По-лесно е да бъдеш атеист“. Сега, след като вече познавах Бога, усещах огромно чувство на отговорност да му бъда угодна с живота си. Четях Библията, четях някоя заповед и стих след стих чистосърдечно можех да си кажа: „Да, добра идея. Трябва да правя това повече“.

За щастие Бог ме научи на важен принцип от Писанието, който напълно ме освободи от този високо отговорен, „представящ ме добре“ начин на мислене, за да мога отново да видя Бог и да се наслаждавам на отношенията си с него. В посланията до римляните, галатяните, ефесяните и 1 и 2 Коринтяни откриваме един от основните принципи в Писанието.

Ето кой е той: Бог не изисква съвършенство във вас. Бог не очаква от вас да се „измервате“ с него. Бог никога не е мислел, че ще можете да живеете съвършен християнски живот, нито пък очаква, че наистина можете да изпълните неговите стандарти. Ако е мислел, че ще успеете да се справите сами, той не би дошъл на земята, за да умре за вас. Но той го прави.

Исус казва на тълпите: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец”. И така, вярно е, че Божиите закони, неговите заповеди, изискват съвършенство. И ако трябваше да бъдем одобрени от Бог, основавайки се на неговите заповеди, ние би трябвало да сме съвършени. Нищо чудно, че Исус идва да ни спаси от наказанието за нашите грехове!

Бог е наясно с бездната между неговото съвършенство и вашата греховност. Макар и християни, в нас има постоянно напрежение, провокирано от опитите ни да запълним тази бездна, така че да се чувстваме по-удобно и по-близо до Бога. Някои опитват да я запълнят, снижавайки Божиите стандарти: „Бог всъщност няма предвид...“. Други се опитват да се представят по-добре: „Ще работя по-усилено, за да...“.

Какво казва Бог за тази бездна? Тя е там и винаги ще бъде там. Но вие, които сте положили вярата си в Исус и сте го приели в живота си, сте простени, обявени сте за праведни и скъпоценни в неговите очи и сте държани в неговата грижовна ръка. Вие сте напълно негови и той ви обича безусловно, въпреки бездната.

„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим“¹.

Твърде вероятно е обаче да стигнем до момент в живота си, в който да започнем да си мислим, че Бог със сигурност ще иска някаква отплата от наша страна.

Целта на тази статия е да ви предпази от попадане в капана на чувството, че сега трябва да се представяте пред Бог. Писанието ни предупреждава да се пазим от това, защото ще ни ограби радостта от познаването на Христос.

Затова нека погледнем сериозно на това, което Бог казва за вашата връзка с него. Нека разгледаме основните правила, това, което той казва по отношение на тази връзка.

Как станахте християнин

Нека да сравним тежестта на отговорността, която Бог носи и усилието, което ние сме положили, когато сме станали християни:

• Бог ви избира преди създаването на света и ви призовава да бъдете негови².
• Бог идва на земята за вас³.
• Бог лично умира за вашите грехове⁴.
• Бог се погрижва някой да ви обясни Евангелието⁵.
• Бог ви предлага да дойде в живота ви⁶.
• Бог ви дава желанието да го познавате и да се обърнете към него⁷.
• Вие сте се обърнали към него и сте го приели.
• Бог идва в живота ви, обявява ви е за праведен и простен и ви нарича негово дете⁸.

Вие сте станали християни просто откликвайки на Бог с вяра. По същия начин той иска да живеете и християнския си живот… като просто му откликвате с вяра. Тежестта на отговорността (и способността) е на Бог. Може би си мислите: „Това изглежда достатъчно просто. Какъв е проблемът тогава?“ Проблемът е, че почти всеки християнин се сблъсква с проблема за представянето пред Бога в един или друг момент от живота си. Защо?

В човешката ви природа е да мислите, че дължите нещо на Бога за онова, което ви е дал. Също така е човешко да мислите, че сега, когато мъничко познавате Библията, когато знаете малко за молитвата, или когато успявате поне малко да водите разговори с други хора за Бога… е дошло времето да поемете отговорността да бъдете „добри християни”. Няма по-бърз начин от този, който да прекъсне радостта ви от познаването на Бога.

И ако вие сами не достигнете до погрешното заключение, че сега вече трябва да се представяте пред Бога, то за съжаление други християни ще са изключително добри в това да ви накарат да чувствате вината, напрежението и очакването да се представяте по-добре пред него. Тази статия (надявам се) цели да даде правилно разбиране на Писанието за това как да живеете християнския живот без да носите тежестта от очакването, че трябва да се представяте пред Бог. И също така да ви покаже колко дълбоко ви обича Бог и как желае да общувате с него.

Бог не е създал взаимоотношенията ви с него като зависими от вас, а по-скоро зависими от него. Нека да илюстрирам казаното със следните стихове:

Как ставаме приети от Бог?

Вие сте обявени за опростени поради неговата благодат (неговата доброта), заради смъртта на Исус вместо вас. Вие сте получили неговия дар на прошка чрез вярата, че Исус е платил за вашите грехове, нали? Не сте заслужили вашето опрощение. Вие просто вярвате на Бога, когато ви казва, че ви е простил.

„[...] Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост“⁹. „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат…“¹⁰.

Добре, сега, когато вече сте християни, правилата променят ли се? Дали сега Бог има дълъг списък с очаквания от вас? Не. Може би си мислите: „Чакай малко. Библията е ПЪЛНА със заповеди. Не може да прочетем дори един абзац, без да ни се каже какво трябва да правим”. Това е вярно. Но докато Бог ви дава заповеди, той също ви казва, че не можете напълно да ги спазите. Всъщност той казва, че колкото повече се концентрирате върху спазването им, толкова повече ще виждате греха си¹¹. И колкото повече се опитвате, толкова повече ще чувствате, че се проваляте и заслужавате Божия съд и осъждане и по този начин ще се чувствате все по-далеч от Бога.

Апостол Павел споделя, че той също е изпитал подобно разочарование. Той поглежда към Божия закон и казва: „Заповедта е света, праведна и добра”. Но колкото и да се опитва да живее според него, той продължава да греши. Той казва: „Понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша”¹². В пълно разочарование той продължава: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” Неговото решение? „Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ“¹³.

Чувствата на провал, грях и осъждане трябва да бъдат посрещани с Писанието. „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса”¹⁴. „Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!“¹⁵.

Затова, когато четете Божиите заповеди не се опитвайте да им се покорявате със собствени сили. Вместо това молете Бог, който живее във вас, да изработи това, което ви заповядва. Когато Бог казва да се обичаме един друг, той няма предвид да се отправите с ентусиазирана стъпка към изпълнението на отговорността си, за да му покажете колко любящи можете да бъдете. Не, той иска да разчитате на него: „Боже, моля те да живееш в сърцето ми и да направиш така, че да гледам на хората по начина, по който ти гледаш на тях, и вложи в сърцето ми любов към тях, за да ги обичам, по начина, по който ти ги обичаш. Аз не мога да ги обичам без помощ, затова те моля да изработиш своята любов в мен, за да мога да я дам на тях“.

Каква е разликата?

Това е разликата между самостоятелните ви опити да се представите пред Бога и зависимостта и разчитането ви на него да живее чрез вас. Ние не съзряваме в независимост от Бог. Ние съзряваме единствено, когато оставаме зависими от него, и това е начинът, по който той иска да се случва зрелостта ни. Той желае да се наслаждавате на любовта и свободата, че имате взаимоотношение на доверие и зависимост от него. Той не очаква да се представяте пред него.

Библията говори за заповедите на Бог като „законът”. Сега, когато сте християнин, вече не сте под закона или под Божия съд и осъждане - вместо това имате прошка и вечен живот. Освободени сте от изискванията на закона.

Павел казва, че „знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар“¹⁶.

Доколко Павел се фокусира върху заповедите на Бог и се опитва да ги изпълни? „[…] Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. Съразпнах се с Христа… Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно“¹⁷.

Преди да приемете Исус, вие бяхте далеч от Бога, способни единствено да познавате заповедите му и бяхте под Божия съд. Но сега познавате Христос и неговият Дух живее във вас.

Бог казва: „Ще положа законите Си в сърцата им, и ще ги напиша в умовете им“. И на същото място казва: „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече“¹⁸. Така че вместо закона да бъде извън вас, надвиснал над вас със своите изисквания, Бог поставя закона си във вашите сърца и докато Светият Дух ви променя, той ви дава нарастващо желание да правите това, което му е угодно. С течение на времето, докато растете във взаимоотношенията си с Бога, той ще продължи да изгражда във вас желанието и способността да живеете свят живот пред него.

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“¹⁹.

Бог има план за вашия живот – да го използва в полза на другите и за негова слава. Сега вашето взаимоотношение е с Бога, който живее своя живот във вас и изработва у вас неговите добри дела.

Какво да правим с греха?

Нека поставя този въпрос: Какво ще стане, ако след като сте помолили Бог да направи нещо в живота ви или да ви освободи от определен грях, все още продължавате да се борите с него? Или ако все още виждате лошия си нрав или се поддавате на изкушения, или виждате, че не успявате да се молите или да четете Библията по начина, по който мислите, че трябва? Какво тогава? Това ли ще бъде времето, в което ще поемете отговорността за християнския си живот и ще започнете да полагате всички възможни усилия? Не. Колкото повече се опитвате да се представяте пред Бога, толкова повече ще виждате своя неуспех, толкова повече ще се дистанцирате от него и толкова по-малко радост от познаването му ще изпитвате.

Лесно е за един християнин да мисли, че Бог възнаграждава усилията, защото така е изградено цялото ни общество - да бъдем отговорни, да работим усилено, да даваме най-доброто от себе си... и ще бъдем възнаградени. Един християнин може да погледне заповедите в Библията и да си помисли: „Да, ако се опитвам достатъчно, мога да се справя с това”. И по този начин вие се отправяте по пътя на неудовлетворението, понеже Библията казва, че следването на закона води единствено до... осъзнаване на греха. Бог не е направил отношенията ви с него да следват модела „полагам усилие и получавам награда“. Вместо това той иска да му се доверите, че може да изработи в живота ви онова, което му е угодно.

Докато живеете на тази земя вие ще грешите. Никога няма да бъдете съвършени в този живот. Не само вие знаете това, но и Бог го знае. Но ако разпознавате греха в живота си и го изповядвате, ще можете да се доверите и на обещанието му:

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“²⁰.

Бъдете търпеливи да оставите Бог да ви променя

Съсредоточете се върху познаването на Бога. Стремете се да го познавате по-добре чрез молитва, четене на Библията и общение и поучение с други християни. Всичко това е нещо добро. Но вашата вяра не трябва да се основава на усилията ви, а на способността на Бог да работи в живота ви. Исус казва, че това е като грозде на лоза. Исус е лозата, а ние сме пръчките. „Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене“²¹.

И продължава: „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов“²².

Как оставяваме Бог да ни променя, когато ни казва: „Пазете моите заповеди“?

Правилният начин да живеете и изпитате изобилния живот, за който Исус говори, както и да бъдете уверени в любовта му към вас, е като изпълнявате онова, което е казал: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна“²³. Той иска да живеете според онова, което казва, че е правилно, да преживявате любовта му и да изпитвате радост като християни. Но начинът, по който се покорявате на тези заповеди е като разчитате на него, когато пристъпвате към изпълнението им.

И така, когато видя стих в Библията, в който Бог казва: „Направи това…”, веднага се обръщам към него с думите: „Това е добра идея. Искам да ти бъда угодна и те моля да изработиш това в живота ми чрез Духа си. Дай ми способността да ти се покорявам по този начин. Господи, зная, че ако си мисля, че мога да направя това със собствените си усилия, съм обречена на провал. Затова те моля да промениш мисленето ми и да работиш в живота ми по начина, по който ти сметнеш за добре, за да живея според този стих“. След което повече не се тревожа за това. Понякога си записвам стиха и го изучавам, или размишлявам върху него, дори го наизустявам. Но моята увереност, че мога да се справя с това идва от Бог.

Той ви е освободил от изискванията на закона и ви приветства да се успокоите в неговата почивка, да бъдете зависими от него. Тогава ще можете напълно да се насладите на близостта от това да го познавате.

„И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога“²⁴.

„Освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух[…]“²⁵.

„Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва“²⁶.

„А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда[…]“²⁷.

(1) Римляни 5:1,2 (2) Ефесяни 1:4; 2 Тимотей 1:9 (3) Йоан 3:16 (4) Римляни 5:8 (5) Ефесяни 1:13 (6) Откровение 3:20; Йоан 1:12,13 (7) Откровение 3:20 (8) 1 Йоаново 3:1; Колосяни 1:13,14; Ефесяни 1:4; Йоан 1:12 (9) Тит 3:3-7 (10) Ефесяни 1:7 (11) Римляни 3:20 (12) Римляни 7:18,19 (13) Римляни 7:24,25 (14) Римляни 8:1 (15) Римляни 5:8-10 (16) Галатяни 2:16 (17) Галатяни 2:19-21 (18) Евреи 10:16,17 (19) Ефесяни 2:8,9 (20) 1 Йоаново 1:9 (21) Йоан 15:4 (22) Йоан 15:9 (23) Йоан 15:10,11 (24) Римляни 7:4 (25) Римляни 7:6 (26) Римляни 10:4 (27) Римляни 4:5