Когато се провалим
Какво да правим с греха??
В НАП получили анонимно писмо:
„Изпращам ви 150 лв. Миналата година измамих в данъчната си декларация и оттогава не мога да спя. Ако все още имам проблеми със съня, ще ви изпратя останалите“.
Всеки от нас иска да получи прошка за грешните неща, които е правил. Въпросът е откъде идва тази прошка?
Понеже сме християни, всичките ни грехове са простени. Вероятно вярвате в това, защото го има в Библията. Но как откликвате на тази истина? Имам приятел, който съветва много вярващи хора. Той ми каза: „Някои християни не вярват, че са съгрешили; други не вярват, че им е простено“.
Бих искал да ви помогна да приемете както реалността на греха ви, така и реалността на прошката, която имаме в Христос.
Какво е грехът
Ърнест Хемингуей казва, че ако нещо е морално, след като го извършите се чувствате добре; ако е неморално, след като го извършите се чувствате зле. Това е всеобщо разбиране за греха и много хора живеят според него. Но библейската гледна точка е съвсем различна. Библията ни казва, че грехът е поведение, при което човекът иска да следва своя път, а не Божия.
Какво значение има грехът за Бога? Той не може да го толерира. „Очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, и не можеш да погледнеш извращението“ (Авакум 1:13а). „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5а).
Понякога грешните ни действия може да ни се струват маловажни. Не заплати ли Исус за всичките ни грехове? Защо тогава да се тревожим за греха, когато Бог ни обича и има чудесен план за живота ни? Защо да не гледаме на греховете просто като на грешки, пропуски в живота?
Бог никога не гледа на греха по този начин. Защото заради един грях Адам и Ева са изгонени от рая. Заради греха, Бог изпраща потоп върху жителите на земята в дните на Ной. Той изпраща огън в Содом и Гомор поради блудството, в което живеят техните жители. Грехът задържа народа на Израел в пустинята за четиридесет години.
Бог мрази греха. Въпреки това, грехът ни кара да се чувстваме добре и ние го вършим. Както Адам и Ева, ние мислим, че можем да познаваме злото и все пак да не бъдем победени от него. Но ние не ставаме като Бог. Бог знае за съществуването на злото и въпреки това той не е нито зъл, нито му се поддава. Ние, за разлика от него, сме привличани от злото и често попадаме в капна му.
Виновната страна
Всеки път, когато съгрешавате, Божият Дух във вас се наскърбява. Понякога той ще причинява чувства на вина у вас. В момента, в който решите да съгрешите, вие избирате да живеете независими от волята на Господ за вас. Това не кара Бог да ви мрази. Той все още ви обича. Но действията ви го натъжават: „И не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефесяни 4:30). За да разберете как грехът ви влияе, нека разгледаме разликата между вашата връзка с Бога и общението ви с него.
| Вашата връзка с Бог | Вашето общение с Бог |
| Започва, когато сте приели Христос (Йоан 1:12) | Започва, когато сте приели Христос (Колосяни 2:6) |
| Вечна (1 Петрово 1:3,4) | Може да бъде нарушено (Псалм 32:3-5) |
| Поддържа се само от Бог (Йоан 10:27-29) | Поддържа се частично от вас (1 Йоан 1:9) |
| Никога не се променя (Евреи 13:5) | Променя се, когато съгрешавате (Псалм 66:18) |
Грехът не засяга вечната ви връзка с Бог – тя е установена, когато сте се доверили на Христос и сте повярвали, че той е заплатил за греховете ви. Христос умира за всичките ви грехове - минали, настоящи и бъдещи, във време, в което вие все още не сте съществували. Затова, поради вашата вяра в Исус, вие сте напълно простени и връзката ви с Бог е сигурна.
Но грехът влияе на общението ви с Бог. (Общение означава вашето земно, всекидневно общуване). Грехът влияе на общуването ви с Бога и на способността ви да вършите неговата воля. Грехът притъпява способността ви да мислите и правите нещата, които Христос иска от вас.
Псалм 32:3-5 казва: „Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша. Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми“.
Това е правилната реакция спрямо греха. Псалмопевецът не крие греха си. Нито се оставя да бъде погълнат от него. Той го признава и изповядва.
Изповядване на греха и покаяние
Какво означава да изповядате греха си и да се покаете? На първо място, изповедта означава да се съгласите с Бог. Той вече знае, че сте съгрешили, така че можете да сте честни! „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Изповедта означава свободно да признаете греха си и да приемете Божието отношение спрямо него.
Изповедта не означава да умолявате Бог за прошка. Христос вече е заплатил наказанието за всичките ви грехове и вие получавате прошката му в момента, в който изповядате греха си. Причината, поради която Бог веднага ви прощава, е Христовата смърт на кръста, а не силата или смирението, с които се изповядвате.
Покаяние означава да промените отношението си към греха. Означава съгласие с Бог, че сте сгрешили и че не искате повече да извършвате този грях.
Но аз все още се чувствам виновен!
Ще има моменти, в които все още ще се чувствате виновни, дори след като сте признали греха си. Изглежда някак духовно да се укоряваме, че сме извършили такъв ужасен грях. Мислим си, че ако се снижим в собствените си очи, Бог ще бъде доволен от нашето смирение.
Но Бог не гледа така на вас. Част от изповедта е да благодарите на Бог, че всичките ви грехове са заплатени от Христос. Въз основа на това Бог казва: „Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече“ (Евреи 8:12). Благодарността включва вяра, че това, което Божието слово казва за вас е истина, а не начинът, по който се чувствате. Самоукоряването ви фокусира повече върху греха, който сте извършили, отколкото върху Христос и неговата прошка.
Понякога объркваме изкушението с греха. Но не забравяйте, че всеки е изкушаван. Дори Исус е изкушаван… но той не се предава на своите изкушения - той не съгрешава. Ако се изкушавате, не наказвайте себе си. Вместо това изберете да не отдавате ума си на съблазнителни мисли и помолете Бог да ви даде сила да избегнете греха. Не се чувствайте виновни за това, че сте изкушавани. 1 Коринтяни 10:13 е важен стих, който можете да научите и да си припомняте, когато се борите с изкушенията.
Бог напълно ви е простил всичко, което сте направили. „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса” (Римляни 8:1). И също: „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече“ (Евреи 10:17). Вината вече я няма! Приемете Божията прошка.
„Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта” (Римляни 8:2). Християнският живот е живот на свобода: свобода от вината и свобода да живеем според Божиите намерения, което в крайна сметка е най-удовлетворяващият живот. Всичко това е процес на растеж, в който ставаме повече като Христос и отразяваме Христос. А растежът отнема време!
