Не задържайте дъха си
Как да останем близо до Бог…
В самото начало на нашето взаимоотношение с Христос често преминаваме през фазата на медения месец. Взаимоотношението ни, общението ни с Бог е възстановено. Нашите грехове са опростени. Всичко е супер.
И това е страхотно.
Но в един паднал свят страхотното не е съвършено. И не след дълго меденият месец свършва. А ние осъзнаваме, че във взаимоотношенията си с Христос сме донесли доста багаж със себе си.
Бог ни е дал ново сърце, нова мотивация, нова посока, но нашето старо естество не се е променило по време на медения месец. То просто се е криело в гаража.
К. С. Луис казва: „Ще познаеш силата на вятъра, само когато се опиташ да вървиш срещу него“.
Това, което Луис всъщност казва е, че узнаваме силата на греха, само когато се опитаме да го спрем. Сега, когато като вярващи се опитваме да ходим с Бога, за пръв път започваме да се борим с греха и вината.
Когато бях млад християнин, първото нещо, което знаех, че трябва да се промени, беше моят език. Говорех езика на ругатните перфектно. Не можех да кажа и едно изречение, без да псувам. Спомням си, че отидох на първото си изучаване на Библията и осъзнах, че никой не използва любимите ми думи. Разбрах, че трябва да се променя. И го направих.
Тук обаче идва мястото на илюзията. Всеки може да промени лошия навик. Всеки може да направи новогодишно обещание. Мога да спра да карам кола с превишена скорост. Но да променя яростта на пътя, гнева, нетърпението... Тези неща са по-дълбоки проблеми.
Мисля, че когато започваме да растем в святост, осъзнаваме, че под повърхността на поведението се крие още по-дълбок грях. В този момент осъзнаваме, че сме се сблъскали с неща, които са твърде трудни за разбиране. В този момент осъзнаваме, че не можем да се преобразим. Това обаче не ни пречи да опитваме.
Знаете ли, мисля си, че всички ние имаме едни и същи основни стратегии по отношение на справянето със, или покриването на, нашия грях. Първо, мисля, че просто започваме да се опитваме по-усърдно. Полагаме повече усилия. И когато това не проработи, подсилваме волята си с обети и обещания. „Никога повече няма да го направя. Никога повече няма да го направя!“.
След това го правим отново. Тогава преминаваме към рационализация и отричане. Мисля, че нашето объркано мислене в случая е: „Знаеш ли, ако официално не е грях, ако буквално не е грях, тогава значи не е грях“. Или „Щом някой друг ме е накрал да го направя, значи не е грях“.
Е, това не винаги става и затова често изпадаме в някаква себеомраза. На кого тогава му е нужно Исус да умира на кръста, когато можем да разпънем себе си? И така ние се самонаказваме: „Идиот, защо го направи отново?“. Предполагам, че някак си имаме усещането, ще сме способни да платим наказанието за нашите собствени грехове.
В този момент цялата радост, цялата жизненост се „пресушава“ от християнския ни живот.
Нашето ходене с Бог не е нищо повече от контролиране на греха. Просто се движим по течението. В Йоан 10:10 обаче Исус казва: „Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно”. Наистина има изобилен християнски живот.
Сега, когато вече сме вярващи, изповедта е Божието решение за нашия грях. Има три важни компонента в изповедта. Първият е най-труден. Не защото ни е толкова труден, а защото е чужд за нас. Това, което трябва да направим, когато сме съгрешили, или по-скоро, когато се чувстваме осъдени за греха, е да спрем... и да се съгласим с Бог, че това, което сме направили, е грях. В 1 Йоан 1:9 се казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда”.
Второ, ние се съгласяваме, че това, което Исус извършва на кръста е да заплати наказанието за този грях. И трето, ние се съгласяваме да се отвърнем от този грях и да се обърнем към Бога, което наричаме покаяние.
Ако помислите върху процеса, той е като онова, през което преминахте, когато дойдохте при Христос. В един момент от живота си осъзнавате, че имате проблем с греха. Например, да си представим, че докато ловя риба, умът ми започва да блуждае. Представете си, че забелязвам жена, чийто бански костюм я прави да изглежда почти гола. И така, в някакъв момент аз съм изобличен за греха си. За това, че съм бил похотлив. Сега съм изправен пред няколко възможности. Мога да го рационализирам: „Хей, аз съм просто мъж. Нали така... Какво мога да направя?“
Или мога да го оправдая: „Хей, че аз не съм извършил прелюбодеяние или нещо подобно“.
Мога също да обвиня: „Какво прави тя тук, облечена така?“
Или мога да призная. Мога да се съглася с Бог, че това, което направих, е грях. „Господи Исусе, аз пожелах… в сърцето и в ума си. Прости ми!“. Съгласявам се, че Христос е платил наказанието за този грях. „Господи, благодаря ти, че си платил наказанието за моя грях. И съм съгласен да се отвърна от него. Господи, не искам да бъда похотлив. Искам да живея чист и свят живот“.
Това е процесът на изповед. Практикуваме го ежедневно, практикуваме го ежечасно, толкова често, колкото грешим.
Изповядайки греха си, ние сме очистени от него. И нашето общение с Бог е възстановено. И това трябва да ни кара да се чувстваме доста добре, нали? Искам да кажа, това е като да си поемеш дълбоко въздух. Чувството би трябвало да е прекрасно. Но имаме още един проблем и той е следният:
Как ще предотвратим връщането отново и отново към същия грях?
Мисля, че като християни всички ние осъзнаваме, че имаме вечен живот и че сме простени за нашите грехове. Но мисля, че много пъти забравяме, че Божият Дух живее в нас. Не сме оставени сами да следваме Исус с нашите собствени сили и усилия.
Светият Дух желае да ни води, да ни насочва и да ни дава сила, да ни мотивира. Всъщност в Ефесяни 5:18 Бог в действителност ни заповядва. Той казва: „Изпълвайте се с Духа”. Това тук е партньорство. Ние имаме участие в него. Божията роля е да ни води, насочва и дава сила. Нашата роля е двойна. Първо, трябва да пребъдваме. Да пребъдваме е дума, която Исус използва, и която буквално означава Исус „да бъде като у дома си”.
Нашата отговорност е да позволим на Исус да бъде у дома си в нас през целия ден. А това означава да сме толкова близки с него през целия ден, колкото е възможно.
Това означава, че не просто се молим само веднъж на ден, но че се молим през целия ден. Това означава, че всеки път, когато видим нещо, благодарим. Благодарим през целия ден. Хвалим Бог през целия ден, когато има нещо, за което искаме да го хвалим. Просто го хвалим. И изповядваме греха, когато той дойде в нашия живот и се чувстваме изобличени от Духа, докато не го изповядаме. Докато благодарим, хвалим, изповядваме и се молим, ние оставаме близки с Бог през целия ден.
Ние пребъдваме в него и в резултат на това Духът е напълно свободен да ни даде сила и да ни въздейства.
Второто нещо е да разчитаме на Бог. Забелязвали сте хора, които непрекъснато се разхождат с бутилките си с вода или чашата си с кафе. През целия ден, всеки път, когато имат нужда, отпиват.
Това е нещо като механизъм на доверие. Ако са самотни, отпиват. Ако се страхуват, отпиват. Ако трябва да се замислят, отпиват. Винаги, когато усещат нужда. Те са жадни в собствения си живот и отпиват. И това, което означава да вървиш в крак с Духа, е да приложиш този механизъм на доверие към Бог.
А това означава през целия ден, всеки път, когато почувстваме нуждата. „Господи, дай ми мъдрост. Господи, сега ми трябва сила. Господи, не знам какво да правя. Господи, дай ми насоки“.
Когато разчитаме на Бог и оставаме толкова близки с него, колкото е възможно, Божият Дух е способен да ни води, насочва и дава сили.
И така, говорихме за много неща тук. И бих искал да можете да запомните това, за което говорихме. Затова ще използвам илюстрацията на дишането, става ли? Когато дишате вие издишвате и вдишвате.
Издишване и вдишване
Издишването е като изповед. Издишване на лошия въздух. Запомнете, изповедта включва три неща. Съгласявате се с Бог за греха си. Съгласявате се, че Христос е платил наказанието за този грях. И се съгласявате да се отвърнете от този грях в покаяние. Това е издишване - вие издишвате лошия въздух. Разбрахте го, нали?
Вдишването наистина разчита на силата на Светия Дух. Тоест, вие се доверявате на Божия Дух да ви води и ръководи. Вярвате, че Бог ще направи това. И тъй когато Бог ни заповядва да бъдем изпълнени с Духа, можем да му се доверим, че ще го направи.
Така че, когато вдишваме, казваме „Господи, моля те изпълни ме, моля те дай ми сили, моля те насочи ме. Доверявам ти се, че ще го направиш“.
И така, ние вдишваме и издишваме. Изповядваме и разчитаме на Божия Дух. Точно като дишането, това не е нещо, което правите веднъж на ден. Това е цял ден. Така правете и с това през целия ден - вдишвайте и издишвайте. Когато има грях, издишвайте (изповядвайте) и вдишвайте (доверявайте се на Божия Дух да работи в живота ви).
Първоначално може да изглежда малко странно, но повярвайте ми, за кратко време ще бъде толкова естествено, колкото… ами... дишането.
Бог ни е създал за нов живот. Такъв, който е свободен от силата на греха и пълен с близост с него.
Една последна илюстрация. Представете си, че се опитвате да се гмуркате с почти празна кислородна бутилка. Вие сте потопени под тежестта на цялата тази вода, напълно откъснати от снабдяване с кислород. Ето защо е толкова важно да се разчита на силата на Светия Дух чрез духовно дишане. Без него ние сме откъснати от духовните ресурси, от които се нуждаем, за да живеем християнския живот. Огромната тежест на собствения ни грях и човешките ограничения надделяват. Те ни смазват и ние не можем да ги издържим. Но като хора, на които Светият Дух е „заредил бутилката с кислород“, можем да отидем до чудесни нови места, за които никога не сме знаели, че съществуват. Всичко, което трябва да направим, е да дишаме.
