Да познаваме Исус
Разгледайте ученията на Исус относно неговата идентичност и какво казва той за самия себе си…
Ако сте посветили живота си на Христос, вие имате взаимоотношение с него. Това е едно страхотно начало! Развиването на това взаимоотношение включва да го опознавате по-добре.
Най-добрият начин да научите повече за Исус е да четете неговите твърдения за идентичността му в Евангелията. Това са първите четири книги от Новия Завет, които разказват „благата вест“ (това, което всъщност думата „Евангелие“ означава) за Исус Христос. Те са написани през I век сл. Хр. и са основани на разкази на очевидци на живота на Исус.
Исус се ражда през около 4. или 5. година пр. Хр. (нашите календари са малко неточни). Народът на Израел е под окупацията на Рим и евреите се борят за запазването на своята национална идентичност. Всеки един посветен евреин разпалва надеждата, че един ден Месия ще се появи и ще донесе спасение на народа, надделявайки над римското владичество. Месия е еврейска дума, която означава „Помазаник“.
По-голямата част от Евангелията е посветена на трите години, през които Исус служи из околностите на Галилейското езеро в Северен Израел. Те разказват за живота и ученията на една уникална личност. Исус, както Евангелията обясняват, изявява своите божествени сили като лекува болните, слепите и куците; като съживява мъртвите, ходи по вода и укротява буря в езерото. В учението на Исус отсъства строгият легализъм и набожност, характеризиращ толкова много от съвременния юдаизъм. Исус става изключително популярен сред по-голямата част от хората в Галилея.
През цялото си служение Исус продължава да насочва хората към себе си. Хората искат политически освободител. Религиозните водачи искат тяхната позиция на сила и набожност да бъде припозната. Исус не поощрява нито една от двете групи.
Нека разгледаме четири случки от Евангелието на Йоан, за да видим какво твърди Исус за себе си:
Йоан 5: Исус учи, че Бог е негов Отец
В пета глава на Евангелието от Йоан, Исус е обвинен от еврейските религиозни водачи, че изцелява един сакат човек в събота (еврейския „Ден на почивка“). Те считат всяко положено усилие в този ден за нарушение на Божията заповед да го пазят като ден за почивка. През вековете те педантично класифицират какво е допустимo, и какво не, и това дело на Исус излага на показ техните строги правила.
Исус защитава действията си на изцеление в съботен ден, като обяснява, че Бог, който поддържа вселената, никога не почива и продължава да работи постоянно. И Бог винаги върши добри дела в човешката история. Понеже Бог не може да спре своята работа: Отец Ми работи досега, и Аз работя. След това изказване еврейските водачи са още по-нетърпеливи да го убият, тъй като, освен че не се подчинява на техните закони за съботата, Исус говори за Бога като за негов Отец и така приравнява себе си с Бога (Йоан 5:17,18).
Евреите приемат твърдението на Исус относно божествеността му като опасно богохулство. През вековете на окупация от чужди народи много евреи претърпяват ужасни страдания, за да останат верни в поклонението си на Йехова, единствения истински Бог. Как може Исус, един добър евреин, въобще да си помисли да каже, че е равен с Бога?
Йоан 8: Исус учи, че винаги е съществувал
Три глави по-късно в Евангелието на Йоан Исус отново разговаря с еврейските водачи. Той е в Йерусалим за празника Шатроразпъване - празник в чест на Божието водителство над Моисей и народа на Израел по време на пътуването им от Египет до Обетованата земя.
В този разговор Исус прави няколко твърдения. Той казва, че е светлината на света, че може да освобождава хората от греховете им и че всеки, който вярва в него, няма да умре. Еврейските водачи отново се разгневяват от неговите на пръв поглед нелепи претенции, но, както изглежда, решават да му се подиграят, надявайки се да разкрият непоследователността в твърденията му. Дори Авраам, почитаният основател на юдаизма, не е твърдял, че е безсмъртен, тогава как Исус може да твърди такова нещо? Исус отговаря Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.
Петдесет години още нямаш, казват му юдеите, и Авраам ли си видял?
Истина, истина ви казвам, отговаря Исус, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му[...] (Йоан, 8:56-59).
Коментарите му са още по-дразнещи заради използването на думите Аз съм. В Стария Завет Моисей вижда горящ храст докато пасе овце в пустинята. Приближавайки се до храста, Бог внезапно заговаря Моисей и му казва да се върне в Египет и да изведе израилтяните от робството. Бог уверява Моисей, че ще бъде с него.
Моисей пита Бог кой трябва да каже, че го изпраща. Бог отговаря: Аз съм Онзи, Който съм. Така ще кажеш на израилтяните, Онзи, Който съм, ме изпрати при вас (Изход 3:14). АЗ СЪМ не е толкова окачествяване на Бога, колкото признак за пълната способност на Бог да избави израилтяните от робството. Исус приписва същото това име и сила на себе си.
Йоан 10: Исус учи, че е равен на Бога
Това трето твърдение е записано в десетата глава на Евангелието от Йоан. Случва се на празника на освещението на храма или Ханука. Исус отново е в Йерусалим и между тълпите народ и религиозните лидери се ширят спекулации - ще изяви ли Исус, че е Месия? Традициите винаги са учили, че Месия ще бъде изявен на подобен празник като този.
Еврейските водачи се събират около Исус и го питат дали той е Месия. Може да е от просто любопитство, но най-вероятно са се стремили да му заложат капан като го принудят да признае нещо, което да му гарантира арест и екзекуция. Но вместо да им даде директен отговор, Исус казва, че вече е разкрил кой е, но те не са му повярвали:
Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. Отец Ми... Ми ги даде... Аз и Отец едно сме.
Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.
Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?
Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог (Йоан 10:27-33).
Йоан 11: Исус учи, че предлага вечен живот
Лазар, близък приятел на Исус, се разболява. Той живее във Витания, на по-малко от три и половина километра източно от Йерусалим. По това време Исус е на километри разстояние на изток, проповядвайки край река Йордан. След като научава за болестта на Лазар, Исус изчаква два дни преди да замине. По времето, по което пристига във Витания, Лазар е вече мъртъв и погребан.
Марта, сестрата на Лазар, отива да посрещне Исус и заявява, че брат ѝ все още щеше да бъде жив, ако Исус бе пристигнал по-рано. След което следва тази размяна на думи:
Казва ѝ Исус: Брат ти ще възкръсне.
Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
Исус ѝ рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
Казва му: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света (Йоан 11:23-27).
Исус отива до гробницата-пещера, където Лазар е погребан. Молейки се на глас, той благодари на Отец, че го чува: Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил (Йоан 11:42). Молитвата му приключва, Исус заповядва на Лазар да излезе от гробницата и мъртвецът излиза, все още обвит в погребалния саван.
Какво означават твърденията на Исус за божествеността му
Исус прави, както изглежда, чудати твърдения за себе си: равенство и единство с Бога, вечно съществуване и че е източникът на вечен живот. Това не са просто твърдения на един обикновен простосмъртен (макар и здравомислещ). Исус също така заявява че притежава абсолютната власт над цялата земя, че един ден ще се върне да съди земята, че може да прощава грехове и че е единственият път към Бога. Той казва, че може да дава живот и че е способен да засити най-големия глад на човека. Той нарича себе си Човешки син, старозаветен пророчески термин за Месия. Той позволява на другите да го почитат, въпреки че евреите трябва да се покланят единствено на Бога.
По време на процеса, предшестващ разпъването му, юдейските водачи казват на римския управител Пилат: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син (Йоан 19: 7). Исус от Назарет е убит не поради онова, което извършва, а поради онова, което твърди, че е. К. С. Луис, професор по литература в университета в Кеймбридж, който преминава от скептицизъм към християнството, отбелязва: Тук се опитвам да ви предпазя от една наистина голяма глупост, която хората често казват за Него: „Готов съм да приема Исус като велик духовен учител, но не приемам твърдението Му, че е Бог“. Това е нещо, което не бива да казваме. Един човек, който е само човек и изрича Исусовите думи, не може да е велик духовен учител. Той е или луд – също като този, който твърди, че е яйце, или е самият дявол от ада. Трябва да направим своя избор. Този човек или е бил и е Син на Бога, или е луд, или нещо още по-лошо1.
Животът и ученията на Исус са уникални
От всички основатели на основните световни религии единствено Исус твърди, че е Бог. Авраам, Мохамед, Конфуций, Буда – никой не е твърдял такова нещо. Буда, например, към края на живота си казва на своите последователи да не се тревожат, ако не си спомнят за него, но да помнят неговите поучения за Пътя на просветлението.
Всеки от тези основатели на световни религии може да се раздели с учението си без това да доведе до пълна и непоправима загуба за тази религия. Но християнството е изградено върху Христос: върху онова, което той твърди, че е и че е извършил. Учението му е почти смущаващо егоцентрично. Какво друго може да се каже за някой, който заявява: Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца, освен чрез Мене (Йоан 14: 6)? Но ако твърденията на Исус са верни, тогава те са пълни с надежда. Можем да познаем Бога, защото Исус е Бог.
Напълно човек и напълно Бог
Исус Христос е не само напълно Бог, но той е и напълно човек. Той преживява глад, жажда, самота и болката от предателството и отхвърлянето. Той страда от унижението да виси гол на кръста. Той преживява изкушения. Яде истинска храна, плаче с истински сълзи поради смъртта на приятел и губи истинска кръв по време на разпъването си. Дори и възкръсването му е физически процес. Исус Христос е напълно човек.
Какво означава за нас, че Исус Христос е напълно Бог и напълно човек?
1. Понеже Исус е Бог, той е достоен за нашето преклонение. Трябва да се отнасяме с него като с Бог - с благоговение и уважение. Той не ни е просто „приятелче“, а наш Господ.
Господството на Исус означава да му позволим да ни ръководи във всяка област от нашия живот: не само в религиозното ни поклонение и личната ни посветеност, но и в кариерата, семейството, финансите и поведението ни. Да знаем, че Исус ще повлияе върху нашите взаимоотношения с другите и върху нещата, които гледаме по телевизията. Предаването на контрола над тези области на Христос няма да ни спечели място в рая. По-скоро това е нашият отклик на вечното ни взаимоотношение с него. Той е вашият мощен Бог, обичайте го, покланяйте му се.
2. Понеже Исус е Бог, той е в състояние да се справи с всички наши проблеми. Нищо от това, което ни се случва, не е нещо, което Бог да не може да преодолее. Исус е АЗ СЪМ, който може всичко. Исус твърди, че всичко съдейства за наше добро в живота ни (Римляни 8:28). Всъщност, той може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим (Ефесяни 3:20). И когато го опознавате по-добре, надавам се да разберете, че той има силата да направи във вашия живот онова, което е обещал.
3. Понеже Исус е Бог, той е способен да ни примири с Бога. Исус е повече от приятел. Той е нашият Спасител.
4. Понеже Исус е напълно човек, той е в състояние да се отъждестви с нашите нужди и проблеми. Няма нещо, през което да преминаваме, което той да не може да разбере: Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага (Евреи 2:18). Понеже живя сред нас, Исус отлично разбира всичко, което чувстваме.
5. Идентичността на Исус като напълно човек потвърждава нашето човешко естество. Ние не ставаме повече християни като ставаме по-малко човеци. Бог ни създава по своя образ и желае да се наслаждаваме на живота с всички възможности, които ни предоставя. Той дава на всеки от нас таланти и способности, които иска да развиваме.
Това не означава, че следването на Христос ще ни направи здрави и богати (при все, че ще ни направи мъдри!).
Ще има лични жертви. Може да се наложи да се откажете от някои удобства: стар начин на живот, лични навици, кариерно развитие, финансов успех, дори от самия ви живот. Но позволете на Исус да ви учи в живота като се осланяте на него. Това е, което прави живота страхотен.
(1) Луис, К. С. Отвъд човека. - София: Нов човек, 1997, с. 55-56.
